Ревюта
Група: Kamelot
Албум: Silverthorn
Автор: Sharon
Октомври, 2012

Макар антифеновете да считат това за пореден знак за евентуалния апокалипсис, 2012-а беше силна година за пауър метъла, напук на каръшкия късмет, неотлъчно следващ групите от стила. Станахме свидетели на съставни рокади в Sabaton, вокални смени в DragonForce и Xandria, новопоявили се дъщерни версии на Rhapsody... Въпреки кризата, в която се намира жанра, повечето от “потърпевшите” някак успяха да издадат най-силните си произведения от години насам. В особено затруднено положение се оказаха Kamelot след напускането на Roy Khan – знаковият глас, издигнал групата до статута й на лидер в прогресив пауъра и изстрелял във висините шедьоври като “Karma”, “Epica” и “The Black Halo”.

За щастие доверието, гласувано от феновете на Thomas Youngblood и компания, се оправда напълно. Безпогрешният им нюх се спря на шведа Tommy Karevik, на чиито вокални способности имахме удоволствието да се насладим лично на тазгодишния Kavarna Rock 2012. Фронтменът обаче далеч не се ограничава до стилни сценични изпълнения и бележи блестящия си дебют в десетия студиен албум на групата. “Silverthorn” на свой ред притежава всички качества, за да върне на Kamelot славата и почестите, които отдавна заслужиха. Дали заради подновената концептуална насока или носталгията на Thomas по златните дни на групата, актуалният опус звучи по-близо до сочения за еталон за перфектност “The Black Halo”, отколкото до мрачните му (и донякъде свръхпродуцирани) последователи “Ghost Opera” и “Poetry for the Poisoned”. Музиката на “новите” Kamelot е изявено мелодична, многопластова и изобилстваща от един куп детайли, готови да ангажират вниманието до самия край.

Зад богатата палитра от удрящи право в целта пауър метъл химни (“Sacrimony (Angel of Afterlife)”, “Solitaire”) и емоционални балади (“Song for Jolee”, “Prodigal Son”) стоят гостуващите вокалистки Amanda Somerville (Trillium), Elize Ryd (Amaranthe) и Alissa White-Gluz (The Agonist), а китарните постройки са допълвани от солата на продуцента Sascha Paeth. Хоровото участие и струнният квартет Eklipse допринасят за превърналата се в запазена марка на бандата театрална симфоничност; Tommy Karevik звучи напълно адекватно в ролята си на заместник на Khan и, без да имитира стила му, се разписва с гъвкави вокални изпълнения, пасващи на динамичните инструментали. Тандемът между Thomas Youngblood и Oliver Palotai извайва комплексна структура от мелодичен пауър с прогресарски завои и за пръв път от The Black Halo насам се сблъскваме с яростни атаки от китарни и клавишни сола, които напоследък за всеобщо съжаление бяха дефицит в репертоара на групата.

Ако е вярно, че историята помни смелите, то мястото на Kamelot в нея е гарантирано повече от всякога. “Silverthorn” е албумът, от който на този етап имат нужда както феновете, така и самите музиканти – достатъчно различен, за да влее свежа кръв в творчеството им и едновременно с това създаден по примера на най-доброто, което сме чували от тях. А това е ясен признак, че имаме победител в класацията за най-силни пауър метъл издания.

« Обратно
Коментари   Коментирай!