Като съвременна водеща икономическа сила в Европа, Германия е дала много света - Хитлер, Втората Световна война, Порше 911 и Клаудия Шифър. Не може да се отрече и приносът на страната към музиката. Например: Вагнер (чиито композиции са забранени в Израел), Моцарт (чиито композиции не са забранени в Израел), Rammstein, Kraftwerk, Светата троица на траш метъла и много пауър метъл банди, които са вредни за здравето.
От вече близо 17 години активно съществуване Heaven Shall Burn също имат своя голям дял в немската метъл сцена. Свирили на мащабни фестивали из Европа, сред които и най-големият такъв във Вакен, Heaven Shall Burn се радват на голяма популярност не само на Стария континент, но и в Северна Америка. Голям принос за това има музиката, която квинтетът винаги е поднасял на своите фенове - съвременен екстремен метъл с напомпан звук, подплатен с мелодия и електронни ефекти, които внушават чувство на епичност, театралност и силна емоция. Освен това, бандата винаги е подплатявала музиката си със смислени текстове и концепции на политически и социални тематики, които разказват за социална несправедливост и активна подкрепа на анти-расизъм.
В годините назад Heaven Shall Burn бяха нещо като модерния образ на старите ценности на метълкора – политически ангажирани, емоционално зареждащи, безцеремонно тежки – но след като набраха слава и популярност, те изгубиха част от тези характеристики с “Iconoclast” и “Invictus”. Звукът на групата стана прекалено шаблонен. Е, с шестия си студен удар, озаглавен “Veto” (пак за политика и социология става въпрос), Heaven Shall Burn отново са поели в правилната посока. И знаете ли какво? Той е фантастичен!
“Veto” е абсолютен опус, който представлява звукова арена на насилието. Записът обединява всичко най-добро, което Heaven Shall Burn са издавали през годините, но с извесни промени, като ускорено темпо и повече мелодичност на песните. От една страна, тавата звучи по-зряло и емоционално, а от друга, “Veto” не открива нови хоризонти в композиционна гледна точка. Отново ставаме свидетели на умело изградена симбиоза между (мелодичен) дет метъл и хардкор. Налице са познатите китарни хармонии, вдъхновени от скандинавската метъл сцена. Също така не липсват и характерните хардкор елементи. В повечето песни присъстват много динамични двукасия, изкъртващи вратове брейкдауни (които можеха да бъдат повече) и изпепеляващи бластбийтове. Вокалите на Marcus Bischoff звучат яростно и обхващат голям набор от стилове. Ще чуете както типични дет метъл грухтежи, така и характерните за хардкора дранета, които доста често са подкрепени от втори вокал, който пее в синхрон. В този ред на мисли, вокалистът на Blind Guardian Hansi Kürsch се включва като гост в кавъра на “Valhalla”, който се явява едно доста приятно допълнение. Ако някога сте се чудили как Blind Guardian биха звучали на стероиди - ето.
Разнообразието във “Veto” e значително. Песни като “You Will Be Godless” разкриват по-тежката, бърза, праволинейна и брутална страна на Heaven Shall Burn. “Hunters Will Be Hunted” от друга страна показва точно обратното - среднотемпово изпълнение с много китарни мелодии. Има и преходни парчета в стил “Master Of Puppets” на Metallica, като “Fallen”. Тя започва, или по-скоро изригва с безпощаден блицкрийг от скоростни двукасия и налагания по барабаните. В този момент човек може да придобие реална представа какво е било да си жител на Полша през лятото на 1939-а година. След това “Fallen’ придобива по-лежерен вид със средно темпо и мелодични китарни пасажи. Красота! “Land of the Upright Ones” е любимото ми изпълнение от “Veto”. Това е една безцеремонна песен, започваща с кратък, но увеличаващ напрежението инструментал, след което всичко избухва, а междувременно Marcus се дере, сякаш го скопяват без упойка. Прекрасен момент както за сетивата, така и за вашето съзнание, ако си представите как наистина това се случва.
Във “Veto” няма слабо парче. Всички композиции са на много високо ниво и формират една хомогенна смес, която прави албума лесен за слушане. Единственото слабо звено е липсата на класически инструменти, каквито бяха например прекрасните пасажи, изсвирени на пиано в “Antigone”, или нежните цигулки в “Iconoclast”, които правеха тези албуми да звучат чувствено и емоционално, епично и антично, сякаш изсвирени в най-прекрасния от амфитеатрите в Древен Рим – Колизея.
Много критика се изговори по отношение на факта, че Heaven Shall Burn не дръзват да променят звука си. От “Antigone” стилът на бандата не се е развил значително, освен че са забързали темпото, станали са по-мелодични и по-яростни. Вижте една Лили Иванова, например, която от 50 години пее едно и също. А тя е просто един ходещ труп с тонове грим. И е успешна.
