В Северозападна България често се среща изразът „да се осереш до плешките“. Именно това е направил и шведският китарен виртуоз Yngwie Malmsteen в последния си запис. През годините доста фенове на неокласическия метъл усещаха, че роденият в Стокхолм бързак се е изчерпал в музикално отношение. Явно и самият той е стигнал до този извод, правейки втори кавър албум в кариерата си, но за разлика от “Inspiration” (1996) , “Blue Lightning” е може би дъното в иначе богатата и пълна с хитове дискография на шведа.
Първата чутовна глупост, която Malmsteen е направил, е свързана с вокалните партии в албума. Те са изпети от него, а всеки фен, който следи кариерата му още от 80-те години на миналия век, знае, че пеенето не е от силните му страни. Първият подобен опит е от 1989-а в култовия “Live In Leningrad”. Песента на Jimi Hendrix “Spanish Castle Magic” звучи по-скоро като джам между останалите парчета, а за съпоставка между него и тогавашния фронтмен на Rising Force – Joe Lynn Turner, не може да се говори. В “Inspiration” Yngwie изпява друго парче на сиатълската легенда – “Manic Depression”. И в този случай – с подобен „успех“. За по-добрия саунд на албума спомага присъствието на хора, които действително могат да пеят – това са Jeff Scott Soto, Mark Boals и вече споменатият Joe Lynn Turner.
Втората недомислица, която откровено дразни ухото, е дръм секцията. Не е сериозно професионален музикант с близо 40 години опит на сцена и 20 студийни издания да си програмира барабаните, и то с грешен ритъм. Най-отчетливите разминавания можем да чуем в абсурдния кавър на Jimi Hendrix с “Foxey Lady”, “Smoke on the Water” на Purple, както и в класиката на The Rolling Stones – “Paint It Black”, която е и може би най-кошмарно звучащата интерпретация в целия албум.
Не по-малко зле звучат “Purple Haze”, отново от репертоара на The Jimi Hendrix Experience, “Blue Jean Blues” на ZZ Top и “While My Guitar Gently Weeps” на Тhe Beatles. Малкото авторски парчета тук могат да бъдат квалифицирани само с една дума – боза. Нищо впечатляващо, което ще остане в историята на музиката или ще се нареди до класики като “Rising Force”, “Fire”, “Dreaming”, “Magic Mirror”, “Déjà vu”, “Liаr”, “Fury”, “Trilogy” и “You Don't Remember, I'll Never Forget”.
Все пак има едно парче, което Malmsteen не е успял да развали – “Demon’s Eye” на Deep Purple. Една от подценените песни от “Fireball” (1971) e получила нов живот в “Blue Lightning”, и е може би единствената причина да си пуснеш албума отново.
Изводът от написаното дотук е само един – ако прекаляваш с бозата, шансът да се насереш е много голям!
