“A Map Of All Our Failures” е тежък албум, способен да доведе всяка човешка душа до ръба на депресията. И макар и това да е типичен похват за My Dying Bride, в 12-ия си запис те променят техниката на рисуване, за да ни изложат нова картина с познати цветове.

Плачещата цигулка, виещата китара и грохотните барабани ни отвеждат векове назад, за да ни въведат в стари английски легенди, разказани чрез майсторския език на романтическата поезия. За разлика от колегите си от Anathema и Paradise Lost, те така и не се отдалечиха никога от корените си (с изключение на “34.788%... Complete”), доказвайки, че болката, сълзите и вдъхновението са им верен антураж. Въпреки, че EP-то “The Barghest o’Whitby” предполагаше по-екстремно звучене, творбата е значително по-сурова от красивия “For Lies I Sire” и напомня на “The Dreadful Hours”. Чистите вокали преобладават, както в последните творения на англичаните, но звучат все по-изчистено и естествено. Все пак се откриват и достатъчно екстремни моменти, които да ни напомнят за корените им – сурови дет метъл отклонения в откриващата “Kneel Till Doomsday”, епичната “A Tapestry Scorned” и потресаващия финал “Abandoned As Christ”. “Like A Perpetual Funeral” и “Hail Odysseus” пък спокойно биха се наредили сред най-болезнените пиеси в кариерата на My Dying Bride, залитайки често към дебрите на фюнеръл дуума.

Липсва чувство за мелодрама – нещо, което е изключително важно за банда, творяща такъв тип музика. Всяка една пиеса в албума е силна, като самостоятелна единица, но заедно те сглобяват една внушителна карта – картата на човешките провали.