Още от самото начало на кариерата им с ненадейните експлозии на две дълбоко впечатляващи EP‐та ‒ половинчасовите мелници “Through The Cracks Of The Earth” и “Sol” ‒ Altar Of Plagues ясно демонстрират отказа си да спазват правилата. А после, когато ирландското трио завърши и култовия си дебют “White Tomb” ‒ масивен проект в две пиеси (“Earth” и “Through The Collapse”), всяка от които разделена на още толкова части ‒ шансовете да извлечеш абсолютно точно и еднозначно определение на вихъра от звуци, който те е подхванал, станаха нищожни. Пост‐блек, ембиънт блек, атмосферичен блек ‒ във всяка теза съществуваше и доза истина, но (само почакай!) следвайки поредното им EP, вторият пълнокръвен албум “Mammal” доразби илюзиите и изясни ситуацията. Altar Of Plagues правеха нещо свое.

А те определено продължават да го правят, макар и под друга форма. Така се случва, че “Teethed Glory And Injury” позволява на групата да напусне комфортната зона, в която се беше настанила. Илюзорно е търсенето на по‐стандартен, албумен формат с девет песни (вместо досегашните четири). При тях няма нищо стандартно. Altar Of Plagues излизат със сбит и концентриран материал. Но всички тези кратки песни съдържат поне толкова идеи, колкото, да кажем, “All Life Converges To Some Centre”. И са поне толкова способни да те смажат. По същество: “Teethed Glory And Injury” е суров и силен. Много силен. Той е перфектният баланс между агресия и мелодия; техника и варварство; бездушност и органика.

Това е най‐конфронтиращият албум на 2013‐а.