Благодарение на рядкото си умение да балансират на границата между екстремното и масово достъпното, Amon Amarth се превърнаха в едно от емблематичните имена на съвременната метъл сцена. Като една вечна алтернатива на гьотеборгската школа, те показаха, че мелодичният дет метъл може да просъществува и без постоянно модернизиране на всяка цена. Наследник на дълга серия от силни издания, 11-ият им студиен опус идва натоварен с очакването да увековечи царуването на създателите си.

След като преди три години стигнаха опасно близо до това да разчупят самоналожения си стилов канон с “Jomsviking”, сега петимата викинги правят опит за частично завръщане към творческите си корени. “Berserker” изоставя химновия подход на предшественика си в полза на чувствително по-агресивно звучене, което може би ще се понрави на част от старите почитатели, но го прави стъпка назад в развитието на състава. Резултатът е един праволинеен, директен и – уви – незабележителен албум.

Проблемът на “Berserker” не е в това, че залага на до болка познати мелодии, постройки и теми – това бездруго открай време е запазена марка на Amon Amarth, както и една от основните причини да се радват на такава фенска подкрепа. Записът не страда и от някакви технически дефицити – продукцията на Jay Ruston е на изключително ниво, а квинтетът демонстрира висока музикантска класа във всеки момент. Единственото, което го спъва, е преобладаващата липса на отличителни и запомнящи се идеи, предразполагащи слушателя да си го пуска отново и отново.

Много от парчетата тук оставят впечатление на нещо, създадено от майстори в занаята, но повече по задължение, отколкото в резултат на автентично вдъхновение. Признание заслужават синглите “Crack the Sky” и “Raven's Flight”, които прегазват с безапелационна мощ, наред със сигурния лайв трепач “Shield Wall” и помитащата енергия на “Ironside”. В противовес стоят далеч по-безличните “Skoll and Hati” и “Wings of Eagles”, докато опитът за мелодет пауър балада в лицето на “The Berserker at Stamford Bridge” е в най-добрия случай колеблив. “When Once Again We Can Set Our Sails” звучи като беззъб препрочит на “Embrace of the Endless Ocean”, а “Into the Dark” тъне в монотонност, от която дори смелите симфонични елементи не успяват да я извадят.

В крайна сметка, “Berserker” е противоречив труд. Албум, написан и реализиран с толкова професионализъм, няма как да бъде наречен слаб или разочароващ. На тези, които за пръв път се сблъскват с групата, навярно би се сторил като истинско откровение. За съжаление, поставен до класики като “Versus the World”, “With Oden on Our Side”, та дори и “Jomsviking”, той не издържа прякото сравнение. Amon Amarth са способни на повече и можем да се надяваме, че скоро ще ни го докажат.