В последните години Kampfar като че ли позагубиха култовия си статут в скандинавските паган/блек метъл среди. Последният им албум, “Profan” (2015), беше по-скоро оставяне по течението и въпреки достойнствата си, бързо беше забравен. Норвежците явно усетиха какво става и решиха да си дадат творческа почивка. Затова новото им произведение се появява сега.
Трите години са си казали думата. “Ofidians Manifest” е най-силният, завършен и добре звучащ продукт на групата от много време насам. С него музикантите свалят огромен товар от раменете си и показват, че дори институция като Kampfar може открито да показва влиянията си от други изпълнители. И това е само в техен плюс. Без да се старае да подхожда новаторски, съставът изсвирва един от най-качествените екстремни албуми за годината.
Разнообразието е огромно. Ако откриващата “Syndefall” впечатлява със модернистичния си, но откровено суров блек метъл звук, то следващите я “Ophidian” и “Dominans” ще те накарат да настръхнеш – едната заради страхотните си behemoth-ски чисти ревове, а другата – заради изобилието от несинхронизирани детски викове и вдъхновяващите вокали на припева, поверени на гост-изпълнителката Agnete Kjølsrud. За капак, зловещото ръмжене на Dolk без проблем те пренася мисловно в студените норвежки гори.
В “Natt” съставът забива в праволинейна блек метъл постройка, но вокалите се изчистват допълнително и се настаняват в ниския регистър, с което Kampfar започват да ни напомнят, че не могат и повече. Фолклорното начало започва да се проявява по-ясно в “Eremitt”, където във втората част слушаме леко мажорни, типично викингски напеви. “Skamløs!” обръща гръб на чистите вокали и отново ни връща в бездната, но пък инструменталът контрастира по интересен начин, като въвежда струнна и клавишна секция, обогатявайки мелодичността на звука. “Det Sorte”, като закриващ епос, се старае да събере всички чути до момента елементи. Така дължината на песента става по-голяма, но епилогът не омръзва дори и за момент.
Kampfar надхвърлиха очакванията този път. “Ofidians Manifest” звучи модерно, но сурово и в същото време супер мелодично за стила си. Личи, че норвежците искат да си върнат загубената слава и няма да дадат позициите си доброволно. Kampfar е име с тежест, което, вече доказано, може да живее свободно и днес.
