
Enslaved обхващат огромно звуково пространство, което побира просторни площи не само от жанровете на метъла, но и от тези на рока. Безкрайно впечатляващо е, че след толкова години композиране, пътешествия и битки, норвежците изглеждат като банда, току що устремила се към своя зенит и равномерно разширяват териториалните си владения във всички посоки. Вероятно е въпрос на (много малко) време да обгърнат цял един музикален континент. Защото Enslaved вече е империя. Поглеждайки картата, разстоянието между “Vikingligr Veldi” и “Axioma Ethica Odini” е толкова голямо, че би отказало всеки един болезнено амбициозен прогресив метъл завоевател, подтиквайки го да се вслуша в разума си и да се прибере у дома. Техният усет за пространство е ненадминат, а това бе доказано още с “Eld”, седем години преди да обърнат поглед към пост-метъла (“Isa”), единадесет преди флойдизма на “Vertebrae” и петнадесет преди днешната Ритуална церемония.
“RIITIIR” е албум на свободната мисъл. Той често променя посоката с остри и съвсем неочаквани завои, преобръщайки изтребващите викингски атаки в нещо, което ускорява пулса и спуска тъмна завеса пред очите. Анархистичните първи секунди на “Thoughts Like Hammers” са прекъснати от ломящ груув и бездънното ръмжене на Grutle Kjellson (този път дълбоките ревове са в изобилие), които пък впоследствие спират пред влудяващ мелотрон на фона на абразивен риф от Ivar Bjørnson. Клавиристът на бандата Herbrand Larsen до голяма степен заема позицията на централна фигура в “RIITIIR”. Брилянтното му свирене е подкрепено от много повече включвания с чисти вокали, което и обяснява твърде разнообразния подход на Grutle и прави контраста в изпълненията им още по-ярък. Enslaved са в перфектен синхрон, изсвирвайки някои от най-амбициозните песни в кариерата си. Такива са “Death In the Eyes of Dawn” и посичащата “Roots of the Mountain”, такъв е и заглавният ритуал с неговата мачкаща, милитаризирана перкусия. Същото важи с пълна сила и за “Storm of Memories”, която отказва да промени ритъма си цели три минути, преди да премине в поголовна блек метъл сеч.
Най-впечатляваща от всички обаче е последната композиция, “Forsaken”, която грациозно пристъпва между няколко жанра, успешно обединявайки ги под мистичната аура на групата. Ефектът е въздействащ. С еуфоричното пиано в интерлюдията, Enslaved си осигуряват перфектната възможност да експлодират в мощен викингски “взрив”, а той, на свой ред, ускорява в режещ техничен риф. Настъпва промяна в гравитацията и няколкоминутни синтезаторни “пулсации” а ла “Clouds” хвърлят слушателя в безтегловност. Маршов ритъм отнася синтезатора по ветровете на “Given to the Rising”, само за да преведе песента през нова експлозия – от измъчени фюнеръл дуум звуци. Всичко това се случва точно преди Enslaved да се потопят в мътните води на пост-метъла.
С “RIITIIR” норвежците са се оставили изцяло на посоката, по която е поело въображението им. И, както обикновено, то ги е ескортирало в територии, непознати на никоя друга банда в (и отвъд) екстремния метъл. Лесно можете да си представите как слушате “RIITIIR” редовно и след 10 години – той е точно толкова обширен и пълен с идеи. Мрачен, поетичен и тежък… Като чук.