Когато през януари 2010-а година Ihsahn издаде “After”, неговият най-амбициозен и провокативен солов албум, по всичко изглеждаше, че норвежкият маестро вече е постигнал пълна еманципация. Две години по-късно, бившият император на световната блек метъл империя се назовава с ново име. “Eremita”. Латинската дума за “отшелник”.

Албумът е колкото мъдър, толкова и разнообразен. Mastodon-ски акорди отварят “Introspection”, преди гордите рифове на Ihsahn отново да запратят слушателя в безкрайните територии на празнотата. Устремната симфо-блек атака на “Something Out There” се редува с един от най-интензивните припеви в цялостното творчество на Ihsahn. Ако след “After” изглеждаше сякаш музикантът е завършил дългото си пътешествие, сега дори допускането на една такава мисъл изглежда смешно. В 52 минути Ihsahn отново дефинира твърде общото, дори неясно понятие “екстремен прогресив метъл”. “The Eagle and the Snake” и “The Grave” поемат от там, където свършиха братовчедките им “Undercurrent” и “On the Shores” преди две години. Химията между Ihsahn и саксофониста на норвежките Shining, Jorgen Munkeby, е впечатляваща. Дълбока следа в “Eremita” оставят гост участията. Сияят имената на Devin Townsend, Jeff Loomis и Einar Solberg от сензацията Leprous.

“Departure” затваря албума с трайбъл ритми, дет метъл риф, джазменски “отигравания” и епична кулминация на анг(е)лски женски вокали. Не че е ново или изненадващо за Ihsahn, но с “Eremita” норвежецът оставя още един голям албум на съвременния прогресив метъл.