Не всичко опира до техниката. Емоцията е това, което много от съвременните дет метъл банди несъзнателно пропускат. Чувството на предсмъртен ужас. На неизбежност. Incantation са тук, за да ни го припомнят.

“Onward to Golgotha” павира пътя за онези подземни общества, които допреди него не се осмеляваха да се прекланят пред Козела другаде, освен в прогнилите си, мухлясали убежища. Той бе не искрата, а пламъкът, облизал душите на немирните. Композирайки музика поне толкова очарователна, колкото е и брутална, американците зададоха нова насока на тепърва укрепващия жанр, но дори днес, след толкова много години, почти никой не би посмял да говори за нея. Може би от неудобство? Или пък страх? Вече знаете кое от двете.

Без Incantation някои култове нямаше да съществуват, нито пък щяхме да тържествуваме с демонични шайки като Encoffination или Mitochondrion, които направиха революцията на сатанизирания дет метъл възможна и през XXI в. Най-хубавото от всичко е, че Incantation все още са тук и все още водят глутницата.

Днес, след шестгодишното им отсъствие, нищо не е променено, но въпреки всичко, всеки техен албум е триумф сам за себе си. С “Vanquish in Vengeance” имаме най-уродливия албум от момента, когато Autopsy се завърнаха, макабрични както обикновено. Това е завещание за следващите поколения и безкомпромисно разчистване на сметките с всяка организирана религия, позната на модерния човек. Incantation си взеха отмъщението.