На всички е ясно, че пикът на October Tide е в миналото. Групата е от този тип, при който творческият връх настъпва още в самото начало, а след това музикантите посвещават останалата част от кариерата си на това да се опитват ако не да подобрят, то поне да догонят постиженията си. Абсурдно е да мислим, че шведският дет/дуум проект е в състояние да повтори емблематичния “Rain Without End” (1997). Хубавото е, че и лидерът Fredrik Norrman е наясно с това.
“In Splendor Below” няма никакви амбиции да следва гореспоменатото издание. Албумът е насочен към новото творчество на групата. Начинът, по който звучи, говори, че групата не е мръднала особено от “Winged Waltz” (2016). Само че първото впечатление лъже. Предшественикът не беше слаб, но на места идваше леко монотонен. В “In Splendor Below” тази грешка е поправена. Продукцията е желязна, а песните са разнообразни, така че шансът записът да ти доскучае по някое време е минимален.
Разнообразието е довело до жертви в друг аспект. С този албум October Tide като че ли се отдалечават от дуум корените си. Това не е ново, но тук се забелязва ясно. Повечето песни в траклиста се оказват малко бързички, за да са дуум метъл. За радост не са толкова бързи, че да минат за мелодет. Застопоряват се някъде в средата. Интересното е, че композиционният похват е типичен за дуума, мелодиите звучат като нещо, което е нормално да чуеш в този жанр, но сякаш са леко пришпорени.
Както по-горе беше споменато, продукцията е страхотна. Качеството е високо, звукът е изчистен, но в разумни граници. Отдалече си личи, че “In Splendor Below” е написан и изсвирен от професионалисти. Темпото е разчупено, а китарите на доста места блестят с необичайни сола. Често шестструнниците в състава оставят музиката да диша, давайки пространство на ритъм секцията в лицето на баса и ударните. Когато се изисква тонът да е суров, той е такъв. А стане ли необходимо да е по-мелодичен... да речем, че трудно ще си избиеш “Guide My Pulse” и “Seconds” от главата.
Повече дет, отколкото дуум. Повече агресия, отколкото мелодия. Но със същите познати емоция и майсторство, които изградиха и превърнаха October Tide от просто страничен проект в едно от големите имена на дет/дуум метъла. Всичко това е тук. “In Splendor Below” бие във всички категории предшественика си. Да не забравяме и олдскуул разделението на “Side A” и “Side B” – нищо повече от визуален трик, но достатъчно колоритен, за да накара албума да изпъкне сред връстниците си. А и ще се хареса на феновете на касетките.
