Ревюта
Група: Pig Destroyer
Албум: Book Burner
Автор: Shogot
Октомври, 2012

“Book Burner” е не просто дългоочакван - той е “обещание за змии в избуяла трева”. Парад на “клоунадата и простащината”. Зрелищно “Разпятие в розово”. И независимо че “Prowler in the Yard” отпразнува 11-ия си рожден ден, Pig Destroyer не пропускат възможност да се позабавляват с пасатор в мозъците ни, издавайки албуми поне толкова свирепи и провокативни, колкото бе и еротичната им класика. “Book Burner” е точно такъв, а ако все още има съмнения защо Scott Hull и екипът му (с прясно допълнение – страхотния барабанист Adam Jarvis) са следващите татковци на всичко екстремно, то те ще бъдат окончателно изчистени в края на октомври.

Съществува теория, че басът е ключ към звука на грайндкора. Pig Destroyer я опровергават с всяка секунда от музиката си и в зависимост от моментната необходимост заменят “четирите струни” със свирепи траш рифове, хардкор напрежение, брутален дет, хаотичен нойз или възможно най-ниските регистри на слъджа. “The Diplomat”, “Baltimore Strangler” и “The Bug” категорично заявяват, че Pig Destroyer са разярени както винаги, но и че не спират да усъвършенстват песните си в посока обаяние, вулгаризъм и сила. Заявява го и затварящата албума тематична сестричка на “Cemetery Road”, “Permanent Funeral”, стартираща с киселинен риф (Pig Destroyer-ският еквивалент на “Raining Blood”), водещ до неосъзнат импулс към самоунищожение и засукани LSD халюцинации за “пръскане на черни кръвни клетки”. Извратеният хумор в “Book Burner” (запазената марка на групата) е подкрепен и от брилянтните илюстрации на Rohan Harrison, една от които носи заглавие: “Не съм се чувствал така жив от години”. Нито пък грайндкорът, Rohan, нито пък грайндкорът… Един момент. Pig Destroyer току-що го убиха.

« Обратно
Коментари   Коментирай!