Отказът на Queensrÿche с повече (от един) оригинални членове да дадат име на първия си албум, откакто са една обновена и много по‐уверена в себе си банда, е поредният красноречив знак за техните намерения. Все пак те вече са допускали тази грешка ‒ със заглавията ‒ плюейки срещу вятъра с вдъхващия недоверие “Operation: Mindcrime II”, докато търсят отдавна изгубеното внимание на изчерпалите търпението си слушатели. Сега нещата са малко на принципа: “никакво говорене ‒ само действия”. Точно обратното на това, което сме свикнали да получаваме от Geoff Tate. И, между другото, изритването му от групата беше велико ‒ най‐доброто, което можеше да се предприеме.
Говорейки за противоположности обаче, тук идва и ключовият момент. Като се има предвид предисторията, напълно нормално е двата Queensrÿche‐а да тръгнат в коренно различни посоки ‒ едните към средната зона на деветдесетарското звучене, примесено с някои нови (алтернативни) мании, а другите да се върнат обратно на старта, внезапно обсебени от спонтанния, трескав дух на “Rage For Order”. Но забавното идва от факта, че междувременно, някак си, двете групи постоянно намират начини да се конкурират помежду си. А това тук определено не е спортна злоба.
Но каквото и да е то, едно остава сигурно ‒ лагерът на Todd La Torre печели с отношението си. Тези хора са свалили маските и се интересуват от музиката, а не от възможността да говорят простотии. Дори по‐впечатляващ е урокът, който те реално изнасят с “Queensrÿche”. В по‐голямата си част това е едно важно показно за всички претенциозни банди с афинитет към театралността. Всъщност, “Queensrÿche” е хеви метъл албум, изсвирен от прогресари, което напълно обяснява невероятната му енергия. Песни като “Vindication” и даже радиофоничната “Redemption” също биха се справили добре. Но истински съществените моменти идват с емоционалните изстисквачки ‒ Sabbath‐ски мрачната / Queensrÿche‐ски епична “A World Without”, която директно те прегазва, или финалната “Open Road”.
Но накрая ни остава само да приемем, че победител в този абсурден, едновременно смешен и тъжен, сблъсък, реално няма. Два трудно съпоставими албума, но все пак ‒ албуми на Queensrÿche. О, като споменахме името им… Преди няколко седмици Geoff Tate нанесе силен удар по нервите им с “Frequency Unknown”. Сега те отговарят. Нали не си мислеше, чe ще се откажат?
