Групите, които оставят следа, обикновено са онези, които разпалват дискусиите. The Dillinger Escape Plan са от тях. Те направиха революция буквално от нищото поне на два пъти: обърнаха сцената наопаки с шеметния си дебют “Calculating Infinity”, а после още с наследника му “Miss Machine” направиха първия остър завой в творчеството си, оказало се после поредица от такива. Успяха, защото са различни. А новият албум “One Of Us Is The Killer” е продължение на непрестанните търсения на групата, вкаменявайки статута й на една от най‐смелите в метъла.

Макар и да са широко асоциирани с термини като “нойзкор” и “маткор”, които често са достатъчни за описване на ефекта от проявата на убийствена техника и емоционалния дефицит, произхождащ от нея, The Dillinger Escape Plan никога не са звучали толкова животрептящи, открити и ясни в намеренията си. Още отварящата “Prancer” се завърта на 360 градуса, след като веднъж избухнала в дисонантни парченца звук, рязко се разпада на джазменски вълни с гениален, импровизиращ Greg Puciato зад микрофона. Най‐меката, мелодична, даже по своему уязвима композиция на “One Of Us Is The Killer”, заглавната, отвежда депресията до нива, съпоставими с Nine Inch Nails. И въпреки че няма много общо с атоналния, свръхдинамичен подход на групата, все пак успява да изплюе най-гигантския риф в албума. Това е положението. Точно когато очакваш едно, те правят нещо диаметрално противоположно.

“One Of Us Is The Killer” отново намира The Dillinger Escape Plan в готовност да променят правилата. Технични на ръба на човешкото, смели като Faith No More, брутално интензивни колкото Converge, но единствено и само себе си. Истински герои!