Luca Turilli и Fabio Lione са имена, които не се нуждаят от представяне за всеки, който не е прекарал в отшелничество последните 20 и няколко години. Бившите композитор и фронтмен на италианските великани Rhapsody са сред главните виновници съвременният пауър метъл да има настоящия си облик. Тъкмо този факт е в основата на високите очаквания към новия им съвместен проект, особено на фона на последните посредствени напъни на Alex Staropoli и компания под логото Rhapsody of Fire.

Макар и под различно име, Turilli / Lione Rhapsody не предлагат някакви стряскащи изненади. Освен двамата титуляри, тук срещаме все стари познайници: китаристът Dominique Leurquin, басистът Patrice Guers и барабанистът Alex Holzwarth. В стилово отношение, “Zero Gravity (Rebirth and Evolution)” е типичен късен Turilli, продължаващ линията на амбициозни опуси като “Ascending to Infinity” и “Prometheus, Symphonia Ignis Divinus”. Също като тях, той се отличава с огромна техническа и идейна наситеност, която би могла да се стори объркваща на неподготвения слушател, но същевременно увеличава драстично потенциалното дълголетие на албума.

Грандиозен и като замисъл, и като реализация, “Zero Gravity” стои над изхабени категории като пауър, прогресив и симфо метъл. Макар да не е толкова непосредствено грабващ, колкото шедьоврите на Rhapsody до 2011-а година, той впечатлява с комплексния си строеж и смелата си жанровост. Тук Luca Turilli обединява всичките си влияния в едно актуално и хомогенно звучене, чиито отделни елементи са в почти оптимално равновесие помежду си. Неизменните епични оркестрации и хорове отново лежат в основата на композициите, но без да ги претоварват. Плътни футуристични клавири често надделяват над удивително овладяната рифовка, а над всичко това се извисява извънземният глас на Fabio, способен да създава цели въображаеми светове.

Най-убедителното свидетелство за класата на състава е умението му привидно без усилие да преплита изобилие от изразни средства и слоеве от пищен инструментал в парчета, които не само звучат завършено, но и въздействат емоционално на слушателя. Обемни пиеси със силно саундтраково начало доминират записа, но между тях се промъкват неочаквани хитове като “D.N.A.” и “Multidimensional”, разчупващи иначе монолитния изказ. Завладяващите мелодии на “Phoenix Rising”, ориенталските заигравки в заглавната песен и откровените препратки към Queen в “Decoding the Multiverse” и “I Am” съжителстват съвсем естествено, короновани от величествената квази-оперна балада “Amata Immortale”. Постоянният конфликт между модернизъм и неокласика в музиката намира отражение и в текстовата тематика, която балансира на границата между научнофантастичното и мистичното.

“Zero Gravity” не е албум, създаден за (все по-)широката метъл публика, нито дори за закоравелите фенове на Rhapsody. Вместо да е съобразен с чиито и да е очаквания, той отразява единствено творческите търсения на създателите си. Luca и Fabio отказват да лежат на стари лаври и вместо да тънат в носталгия по някогашните си славни постижения, правят уверена крачка към бъдещето на тежката музика.