Едно от първите имена, които изникват в съзнанието, говорейки за симфоник метъл сцената през последните десет години, е това на норвежката формация Sirenia. В период, когато колегите им се надпреварват с все по-силни и излизащи от  рамките на жанра албуми, Sirenia представят запис, който не само резюмира всичко най-добро в него, но и пренася собствената им музика на съвсем различно ниво. Двегодишната пауза, последвала “The Enigma of Life” – синоним на повтаряемост, скука и творческа безидейност – се отразява освежаващо на мозъка на групата Morten Veland. Впечатление прави завръщането към по-дълги и сложни композиции, характерни за първите им два албума, примесени с отличителния за Sirenia хор и гласа на Ailyn. Мрачната тематика в текстовете оставя своят отпечатък в цялостното звучене на “Perils of the Deep Blue”, превръщайки го в  преплетена история на болка и отчаяние, докосваща най-дълбоките кътчета на душата. Въпреки всичко, не меланхолията властва в записа, а пленяващи вниманието енергия и мелодичност, изразени чрез нежните вокали.

Чуство за внимание към детайлите се създава още от обложката – дело на художничката Anne Stokes, която препраща към името на групата и определя заглавието на самия албум. Същата линия следва и видето към първия сингъл  “Seven Widows Weep”, където сирени приковават погледите наред с безупречната визия на Ailyn. Говорейки за нея, “Perils of the Deep Blue” e третият опус, включващ ангелския ѝ глас, с което Morten прекъсва обичайното за Sirenia представяне на нова вокалистка с всеки нов запис. Тя взима участие в класически хор, за да развие и разнообрази гласа си и резултатът се чува още в откриващата “Ducere Me In Lucem”, която по никакъв начин не подготвя слушателя за ударната сила на “Seven Widows Weep”. В албума не липсват и песни, носещи звука на “The 13th Floor” в лицето на “My Destiny Coming To Pass”, но обвити в специфичната енергия на “Perils of the Deep Blue”. Най-необичайната изпълнение за Sirenia е поднесено с чистите вокали на Joakim Næss – забележителната “Ditt Endelikt”, която е и първата песен в дискографията на Sirenia, изпята изцяло на норвежки. Настроението следват още “Cold Caress”, “Darkling” и “Decadence”, впечатляващи с ударни припеви, мелодичност и силно присъствие на агресивните вокали на Morten Veland. Контрастът бележи “Stille Kom Døden” – пъвата дванадесетминутна композиция на Sirenia, носител на отличителната меланхолия в музиката на групата, малко или много оставена на заден план за сметка на по-мощните мелодии и вокали. Краят на албума е означен с мистичната “A Blizzard Is Storming” в духа на класическата Sirenia, оставяща слушателя да копнее за още от музикалния гений на Morten.

С “Perils of the Deep Blue” Sirenia бележат нов момент в историята на симфоник метъла. Уникалната смесица от старото и новото в творчеството им, кристално чистият глас на Ailyn  и почти постоянното присъствие на харш вокалите на Morten биха допаднали не само на всеки почитател на групата, но и на центелите на жанра като цяло. Следващата стъпка на норвежците се очертава интересна – всеки запис, следващ нишката на “Perils of the Deep Blue” би означавал повтаряемост, а с мощна творба като тази Sirenia нямат право на повече грешки. Едно е сигурно – независимо от творческия път, по който ще поеме сработилия се екип на Morten Veland и Ailyn, музиката на Sirenia ще остане в историята, заемайки челно място наред с небезизвестните музикални шедьоври на Tristania, Epica и Within Temptation.