Още от обложката се сблъскваме със символите на трите основни световни религии - ислям (полумесец), юдеизъм (Давидова звезда) и християнство (кръст). Те са сплетени в едно, защото общото кратно на "великолепната тройка" е фанатизмът, манипулацията и робството. Робството на ума. Албумът сякаш идва в крак със случилото се през изминалата година - размириците и протестите по целия свят. Хората се събуждат, за да разклатят основите на "проповедниците". Независимо дали говорим за вяра или душевност, всички сме едно цяло. Това единство вдъхновява заглавието на записа – “All Is One”.

От приповдигнатия ритъм на откриващата едноименна песен струи епичност, подкрепена от хорово пеене и един от най-чистите и приятни за слушане гласове – този на вокалиста Kobi Farhi. Впечатляващи са честите симфонии и типичните ориенталски ритми, които изобилстват из целия албум. Ако трябва да сравняваме песента с друга от дискографията им, това ще е “Sapari”, която носи сходна енергия. “The Simple Man” e значително по-бавна, но успешно подсилва ориенталската нишка. И тъкмо когато сме се настроили за екзотика от висша класа, на хоризонта се появява баладата “Brother”. Трябва да я слушате със затворени очи, за да усетите емоционалния аранжимент, съставен от цигулки, мелодичния глас на Kobi и нежно удрящия в ушите бас, съчетани с прекрасно соло и силни мъжки хорове. Чудесният текст е писмо от Исаак до брат му Исмаил, в което му споделя желанието си да намерят начин да помирят народите си (евреи и араби). “Let The Truce Be Known” отново забавя темпото и напомня за дуум жилката в бандата. Редуват се спокойни и химново звучащи моменти, за допълнение чуваме и запомнящо се соло в средата на песента. Сигурно ще кажете, че “Through Fire and Water” е взета от саундтрака на турски сериал, или поне до момента, в който песента удря с по-тежкото си звучене. Мястото на напусналата групата Shlomit Levy е поето от Mira Awad, чийто глас е също толкова прекрасен. Минават пет парчета без помен от дет вокалите на Kobi, но сякаш емоциите от началото на албума досега достигат своя връх, когато “Frail” ни поднася гневното си послание чрез редуване на наративи и наелектризиращи ревове. Инструменталът “Freedom” ни предлага заслужена почивка от всичко, вложено в “All Is One”. Време е за първата от две изцяло изпълнени на различен от английски език песни - “Shamma'Im” (“Рай”), изобилстваща от фолклорни елементи и хорови изпълнения. Преминаваме към “Ya Benaye”, написана от йеменския изпълнител Ахарон Амрам, който тук се изявява и вокално. “Our Own Messiah” блести с прекрасна прогресарска фраза, звучаща като написана от майсторите Opeth. Тавата завършва с “Children”, която ще ви накара да се потопите в емоционално блаженство.

Пред нас е един от албумите на годината откъм изразителност, инструментаруим и продукция. Достатъчно мелодичен, но и различен от предшествениците си, “All Is One” е способен да спечели нови фенове на Orphaned Land и да отвори очите за истински красивата музика. Ако я цените, задължително му дайте шанс!