Юлските жеги ти идват в повече, а климатикът не смогва да ги разсее? Обзетата от малоумно веселие човешка гмеж около теб те подтиква към насилие? В такъв случай новият солов албум на Abbath предлага идеалното спасение от това лятно чистилище. Носещ приятно мразовит полъх от въображаемите селения на легендарния норвежец, “Outstrider” е пореден урок по качествен блек метъл, който идва точно навреме.
Abbath може и да не се възприема сериозно в имиджов план, но никога не е правил компромиси с музиката си. При все че не успя да се нареди до най-големите шедьоври на Immortal, отличният му солов дебют постави порядъчно висока летва преди три години и половина. Сега го виждаме да надгражда върху тази основа, без да е воден от каквито и да е очаквания, стилови ограничения или пък стремеж да се съревновава с предишната си банда. Развитието в творческата му фраза тук е забележително и навярно ще стресне някои, но удовлетворението в крайна сметка си струва моментното объркване.
Очаквано суров в по-голямата си част, но същевременно изненадващо разчупен и мелодичен, “Outstrider” далеч не е повторение на познатата формула от късните издания на Immortal или дори от едноименния дебют. Получаваме девет интензивни, високо динамични парчета без капка от присъщата на блек метъла монотонност. Дори в рамките на една композиция изложението често варира от крайно минималистично до грандиозно и обратно. Особено впечатляваща е работата на младия финландски барабанист Ukri Suvilehto, чиито майсторски смени на ритъма и темпото създават напрежение, което движи песните напред. Самият Abbath отново е във вихъра си – вокалите му балансират на границата между комичното и зловещото, докато рифовете му обединяват познатото буреносно звучене с класическа хеви и траш метъл естетика. Уместно вмъкнатите китарни сола допълнително обогатяват записа със своето рокендрол настроение, способствайки за възприемането му като едно хомогенно цяло. Настъплението достига своята кулминация в злобния кавър на Bathory с “Pace Till Death”, а след затихването му осъзнаваш, че си изслушал най-комплексния и амбициозен опус в досегашната кариера на Abbath.
Без да претендира за някаква безпрецедентна иновативност, “Outstrider” е демонстрация на това как може да се прави модерен блек метъл с традиционни изразни средства, както и отговор на въпроса как биха звучали Immortal, ако не се бяха разцепили на настоящите два лагера. И докато Demonaz и Horgh залагат на твърди олдскуул позиции, Abbath и сподвижниците му гледат смело напред.
