След няколкогодишно затишие, английската военна машина Bolt Thrower отново излиза на бойното поле! С презаредени оръжия и жажда за нови завоевания, петимата дет метъл командоси се завръщат с безкомпромисния си нов албум – “Those Once Loyal”. За тази поредна епохална творба от лагера на островитяните, бяха така добри да разкажат новият стар вокалист Karl Willetts и дългогодишната басистка на бандата Jo Bench.

Поздравления за изключителния нов албум! За мен “Those Once Loyal” е най-силното дет метъл издание за 2005-та година. Какви отзиви получавате засега? 

Karl: Буквално сме залети от позитивни реакции – по целия свят албумът се приема много добре. Радвам се, че ти е харесал. Той е резултат от няколко години писане и пренаписване на материал, от което песните станаха много добре балансирани. Прекарахме и много време в записи, за да се уверим, че всичко е на нужното ниво. Всичко това личи в “Those Once Loyal”. Сега, след като приключихме работа по него и вече прочетохме доста добри ревюта, можем да починем малко, преди да започнем репетиции за предстоящото турне, което с нетърпение очакваме. 

Как подходихте към изготвянето на новия албум, в сравнение с “Honour, Valour, Pride”?

Jo: Мисля, че подходът беше до голяма степен идентичен. Както винаги, повечето рифове се измислят от Baz и се разработват от мен и Gav. Текстовете пък са дело на Karl и Gav, като единствената разлика е в това, че за “Honour, Valour, Pride” те бяха написани от Gav и Dave. Върху структурата и аранжиментите на песните работи цялата банда. Сега парчетата се променяха непрекъснато, дори по време на самото им записване. Искахме да сме сигурни, че всеки е напълно доволен от тях. 

Бихте ли разкрили някои подробности около текстовете. Очевидно отново са на военна тематика...

Karl: Да, абсолютно! Във всичките ни текстове можете да откриете препратки към войната, това е много характерно за Bolt Thrower. Мисля, че в този албум подходихме към темата с повече почит, отдаваме дължимото на тези, които са се пожертвали. Бях много вдъхновен от посещенията си на исторически места – музеи и някогашни бойни полета. Разбира се, всеки може сам да тълкува текстовете и да ги свърже с живота по принцип.

Мислили ли сте някой ден да изследвате различни теми, или войната е задължителна запазена марка на Bolt Thrower?

Karl: В това сме най-добри, така че според мен е по-добре да се придържаме към него. Темата за войната е необятна и има голяма значимост днес, защото е навсякъде около нас – в медиите, дори в ежедневието на някои. Технологичното развитие ни накара да свикнем с войната като неразделна част от битието. Не мога да си представя да напиша песен за Bolt Thrower с по-различен текст, не би подхождало на музиката. 

Karl, вокалите в “Those Once Loyal” са наистина изумителни, може би най-добрите ти досега! Какво те вдъхнови за това чудовищно изпълнение?

Karl: Благодаря! В новия ни албум вокалите наподобяват донякъде тези в “Warmaster” и “The 4-th Crusade”, стилът е по-олдскуул. Отделих много време на работата си по тях, за да съчетая ясното произношение с колкото се може по-агресивно пеене. Резултатът пасна доста добре на демотата, които Baz ми беше пратил.

Интересно е решението за обложката на “Those Once Loyal”. Не се ли изкушихте да поръчате някоя от Games Workshop?

Karl: Договорът, който имахме с Games Workshop за албума “Realm Of Chaos”, беше страхотен за нас. Обожавахме този изобразителен стил и за Bolt Thrower беше чудесно да имаме такъв дизайн. Имахме желание Games Workshop да направят обложката и на следващия ни албум, но от тогавашния ни лейбъл Earache не пожелаха да се ангажират със съответните разходи. За обложката на “Warmaster” се свързахме с един художник на име Pete Knifton. Той беше работил доста за Games Workshop, така че идеята донякъде се запази. От друга страна, не искахме да се обвързваме прекалено много с Games Workshop и с цялата фентъзи бойна концепция.

Откъде всъщност тръгна военният имидж? Винаги ли сте се интересували от великите сражения?

Jo: Когато се стигна до избор на текстова насока, знаехме, че на музика като нашата и на име като Bolt Thrower трябва да отговаря някоя силна, въздействаща тема. Очевидно, войната беше повече от подходяща. Gav, Baz и Karl винаги са били много запалени по военна история, така че беше съвсем естествено. Karl се интересуваше и от психологическия аспект на войната... Съчетаването на тези две начала винаги е сработвало добре при нас. 

Има метъл банди, които непрекъснато променят стила си. В Bolt Thrower запазихте оригиналното си звучене през годините, но не спряхте да се развивате и всеки нов албум беше стъпка напред. Трудно ли е да продължаваш да правиш интересна музика, без да се отдалечаваш от корените си? 

Karl: Както казваш, ние винаги сме се стремили да добавяме по нещо ново във всеки албум. Това е нормално от гледна точка на развитието ни като музиканти – непрекъснато се появяват нови източници на вдъхновение и нови идеи. Същевременно, основните елементи остават и музиката ни трябва да има специфичното Bolt Thrower звучене, за да се получи добре. Това включва мощните барабани, енергичния бас, стената от китари, агресивните вокали... Винаги сме били това. Защо да го променяме, след като е толкова добро?

Все пак, каква беше конкретната причина да се разделите с Dave Ingram и как се стигна до решението да се свържете отново с Karl Willetts?

Jo: Dave страдаше от няколко здравословни и лични проблема, основният от които беше тежка форма на депресия. Не ми се иска да говоря много за това - все пак тези неща са лични за него. Мисля, че беше по-добре да се разделим, защото докато той беше в бандата, не можехме да се развиваме, а и го затормозявахме. Желаем му всичко най-добро, той е чудесен човек и свърши отлична работа, докато бяхме заедно. Решението да поканим Karl отново в състава беше съвсем естествено за нас. Той беше единственият възможен човек за този пост. Не знаехме дали ще приеме, защото животът му се беше променил доста откакто за последен път беше в Bolt Thrower. За наше учудване, той не само се съгласи да участва в записите на новия албум, но и пожела да се завърне като пълноправен член и да участва в турнетата. Не можехме да се надяваме на по-добър изход от ситуацията. Страхотно е, че той отново е с нас.

Bolt Thrower е на сцената от 1987-ма, което е вече почти 20 години. За това време успяхте не само да оцелеете, което само по себе си е достатъчно трудно за една толкова екстремна банда, но и да се превърнете в лидери на жанра. Какво ви струваше това?

Jo: Честно казано, и аз не знам как все още сме тук след толкова много време. Знаехме, че няма да е лесно да оцелеем, камо ли да се наложим, но тогава не мислихме много върху това. Съзнателно взехме решението да не се отдалечаваме твърде много от нашия характерен звук и това ни е коствало много трудности, загуби, лишения. Днес като че ли хората оценяват тази ни идеология и ни уважават за принципността ни. Опитваме се да не мислим за периоди от време, просто продължаваме напред така, както винаги сме го правили. 

Известно време бяхте към Earache Records, а сега сте с Metal Blade. Защо се разделихте с Earache и как се чувствате с Metal Blade сега?

Karl: Направихме четири албума за Arseache Records (сами си преведете шегата на Karl, б.а), но те имаха отвратително отношение към нас и ни обраха с доста пари. От тях не бях получавал статистика за продажбите ни, нито каквито и да е хонорари, в продължение на седем години, въпреки многократните ми опити. Мога да кажа само, че се радваме, че вече не работим с тях. Metal Blade вършат много по-добра работа засега.

Каква според вас е най-голямата промяна в метъл сцената от дните, в които започнахте да свирите, до днес?

Karl: Мисля, че Nirvana и цялото гръндж движение промениха много неща в метъл сцената в началото на 90-те години. В средата на 90-те пък блек метълът набра инерция и развали всичко, като направи сцената ориентирана повече към имиджа, отколкото към музиката. По това време изгубих интерес към метъла и му обърнах гръб за няколко години. Хубаво е да видя, че сега истинската музика отново е във възход и популярността й расте. 

В България имате доста фенове, които се надяват да ви видят на живо. Дали това ще е възможно в обозримо бъдеще?

Karl: Би било чудесно да свирим в България някой ден... В началото на 2006-та тръгваме на голямо европейско турне и ако чуем за добра възможност да ви посетим, със сигурност ще го направим. Само трябва да ни покани някой професионален организатор.

Благодаря за интервюто! Успех във всички бъдещи начинания!

Благодарим за подкрепата! Grind On!!