Сформирани чак през 1990-та година, Centinex са едни от основоположниците на шведската дет метъл сцена. Бандата дълго остана в сянката на по-млади (и често не толкова талантливи) свои сънародници, но от няколко години набира все повече сила и дава заявка за полагащото й се място на сцената. По случай новия албум – “World Declension”, се свързахме с лидера на Centinex и единствен останал член на първоначалния състав - басиста Martin Schulman.
Здрасти, Martin! Какви са отзивите за “World Declension” досега?
Реакциите на медиите дотук са повече от добри. Не съм чел много ревюта в списания или сайтове, но тези, на които съм попадал, са доста положителни. Така или иначе, чувството е прекрасно, защото самите ние знаем, че сме завършили един качествен албум. Е, не казвам, че не се притесняваме за това как ще го възприемат феновете и журналистите... Просто е хубаво да видиш крайния продукт от работата си.
В предишния си албум за пръв път показахте такова разнообразие във вокалите. И сега продължавате в тази насока…
Обръщаме особено внимание на вокалите и се стремим да ги подобряваме във всеки следващ запис. Този аспект на музиката е важен за нас. Когато влязохме в студиото за записите, нямахме предварително написани текстове, затова ги изготвихме в движение. Опитвахме различни вокални похвати във всяка песен – дори за куплетите, за припевите... Доволни сме от това, че се получиха разнообразни и интересни.
Албумът е концептуален, нали? Разкажи ни нещо повече, заглавието му звучи доста зловещо…
Дори самото заглавие, “World Declension”, изразява нашето мнение и нашата представа за това, което предстои да се случи в бъдещето. Това е една гледна точка за Апокалипсиса. В миналото пеехме много за войната, в частност за Втората световна война и за ужасите, които са я съпътствали. Направихме два-три албума с подобни текстове и решихме да опитаме нещо малко по-различно. Запазихме идеята за войната, но я пренесохме в бъдещето. Така че албумът наистина може да се разглежда като концептуален, но не в общоприетия смисъл, тъй като няма някаква фабула, като при King Diamond, например. Просто има една обединяваща нишка, която преминава през всички текстове. Говорим за това, че самите ние сме виновни за ситуацията, в която се намират човечеството и планетата ни. Краят е неизбежен. Не знам дали ще настъпи след пет, след петдесет, или след петстотин години, но рано или късно ще ни застигне, ако продължаваме така.
Китарните рифове са доста сложни на места... Всички ли допринасяте по равно за написването на песните, или някой от китаристите създава повечето музика?
Всяка песен се пише от определен човек – или от мен, или от някой от китаристите ни. След това всичко се слуша и се обсъжда в репетиционната. Основните рифове се усъвършенстват и всеки добавя някакви свои идеи. Аз не съм никак добър с китарата, така че пиша по-прости и праволинейни неща, а останалите ги доразвиват. Работим заедно.
Ако не се лъжа, сами сте продуцирали албума?
Точно така! Нашият китарист Jonas има свое собствено студио и работихме в него. Нямаше външен продуцент или дори копродуцент. Имахме идея да привлечем един човек, който да ни помогне със смесването, но това не се получи и всичко свършихме сами – от начало до край. Много сме доволни от звука – според мен това е най-силната ни продукция досега. Китарите са много живи и тежки, барабаните звучат модерно...
Каква беше причината да се отмени турнето ви с Impiety?
Причината е в тях. Те отмениха турнето и се почувствахме зле, защото бяхме свършили много работа, за да го организираме. Всичко вървеше добре до момента, в който те решиха да се оттеглят без ясна причина. Мениджърите ни в момента работят върху ново турне, което ще се проведе през декември. Имаме огромно желание да свирим на живо колкото се може повече.
Как би описал стила на Centinex's на някой, който досега не ви е чувал?
В голяма степен може да се нарече шведски дет метъл, макар че съдържа и немалко модерни елементи. Също така включва и някои траш влияния. За нас е важно да свирим такава музика, каквато харесваме и не ни интересува дали има много подобни банди, дали това се счита за оригинално, или не.
Вече от 15 години сте на сцената, но все още малко хора знаят за вас. Какво поддържа желанието ви да продължавате да творите музика, вместо да заживеете “нормален” живот, както направиха много ваши колеги?
Хехе, често ми задават този въпрос... Всичко се дължи на това, че много обичаме тази музика. Наистина, не сме особено известни, но това малко по малко се променя. С всеки следващ албум продаваме повече и хората научават за нас. Никога не ни е било лесно, но докато чувстваме, че това е, което искаме да правим, няма да спрем.
Разкажи ни за ранните дни на Centinex.
Групата беше създадена в края на 1990-та. Бяхме няколко хлапета, които много харесваха този тип музика и решихме да свирим заедно. Първото ни демо се появи през лятото на 91-ва... Оттогава нещата тръгнаха доста бързо и ето ни тук днес.
Ти си единственият останал член от първоначалния състав на Centinex! Как успя да запазиш бандата след толкова много смени на музиканти?
Всеки път е трудно, когато трябва да се разделиш с някой от твоята група. Винаги трябва да се стремиш новите попълнения да са поне толкова добри, колкото напусналите, ако не по-добри. Имаше много промени в състава, но това до голяма степен помогна на бандата да стане по-добра. Докато все още имам желание да творя, ще има Centinex.
Как се промени вкусът ти за музиката през годините и как това се отрази на начина, по който композираш?
Е, нормално е вкусовете да се променят, моят не прави изключение. Centinex обаче си е все същата група. Ако слушаш всичките ни албуми подред – от първия до последния, ще видиш, че типичното звучене се е запазило, макар да се е развило. Много банди променят стила си, за да станат по-успешни, но на нас ни харесва това, което правим. За 15 години няма как да не станеш по-добър композитор и музикант и това помага музиката да продължи да бъде интересна.
Говорейки за банди, които са се променили драстично, какво мислиш за In Flames?
Избягвам да ги слушам напоследък. Те правят тяхната си музика, ние правим нашата. Не искам да изказвам мнение за тях. Те се промениха много за кратко време – аз никога не бих го направил, поне не по този начин. За разлика от много други, аз предпочитам да не говоря лоши неща за тях, нека правят каквото искат.
Поглеждайки към кариерата си, можеш ли да кажеш, че си доволен?
Да, доволен съм. Ако не бях, сигурно щях да съм се отказал на даден етап. Много банди започнаха заедно с нас и част от тях станаха доста известни, но след това се сринаха. Ние вървим бавно нагоре и с всеки нов албум ставаме все по-успешни. Разбира се, това не е основната ни цел, но няма как да не се отрази на мотивацията ни. Доволен съм от постигнатото за тези 15 години, така че не виждам защо да не продължа още толкова.
Много хора като че ли не го знаят, но Centinex всъщност не означава нищо. Как измислихте името?
Да, наистина е една измислица без значение. Мисля, че първият ни вокалист даде идеята за това име. Помня, че беше доста пиян, когато го обсъждахме. Всички искахме името ни да завършва с “x” и в крайна сметка се спряхме на това. Много хора се чудят какво означава, ровят в речниците и не го намират, след което ни питат...
Удобна ли е за вас европейската метъл сцена в момента? Получавате ли достатъчно възможности за изява по концерти и в медиите?
Да, доволни сме от това, което получаваме, но това не ни пречи да искаме повече. Особено сега, новият ни лейбъл Regain Records върши отлична работа за популяризирането на бандата. Докато правиш добри албуми, зад теб стои силен лейбъл и имаш подкрепа от феновете си, имаш повод да се радваш.
Някои членове на Centinex се занимаваха и с други банди. Jonas, например...
Jonas напусна Carnal Forge преди около година, за да може да се посвети на Centinex. Не че беше голям проблем. Когато планираш добре занапред – концерти, звукозаписни сесии и т.н., всичко се получава. Сега, разбира се, е по-добре, защото той може да се концентрира изцяло върху това, което прави в Centinex.
Благодаря ти за разговора!
Аз също благодаря. Надявам се турнето ни да стигне и до вас!
