Веселата немска пауър метъл дружина Edguy отново е тук, този път с новото си “геройско” EP – “Superheroes”. Китаристът Jens Ludwig се оказа много приятен и разговорлив събеседник. С него обсъдихме миналото и бъдещето на бандата, като не пропуснахме да се спрем на актуалното издание и предстоящия съвсем скоро студиен албум, както и на възможността да видим Edguy в България през 2006-а...

Да поговорим за новото ви EP. Когато го чуха, мнозина побързаха да ви обвинят, че умишлено търсите комерсиално звучене. Какво би им отвърнал?

Да, искаме да се изхранваме чрез музиката си и да, искаме да продаваме милиони албуми, хехе... Сериозно, ако вземеш парчето “Judas At The Opera”, ще видиш, че то съвсем не е комерсиално. За “Spooks In The Attic” се отнася същото. Никоя мейнстрийм радиостанция не би пуснала в ефира си подобни песни!

Съгласен съм с теб, но нали знаеш – винаги се намират тези хора...

Да, така е. Понякога ги разбирам, а друг път – не. Парчето “Superheroes” безспорно е най-комерсиалното в новия ни запис, затова го избрахме и за сингъл. Не виждам нищо лошо в това една група да се опита да достигне до големите медии – телевизиите, радиата... При все това, “Superheroes” има всички елементи, които са присъщи на една типична песен на Edguy. И преди сме правили подобни среднотемпови парчета. Не разбирам обвиненията, които се сипят върху разни банди. Всеки, който е подписал договор за издаване на албумите си, е в някаква степен комерсиален. По-голямата част от хората, които се оплакват, са такива, които въобще не харесват групата. Видели са ни по телевизията и са се подразнили. Ако съдя по реакцията на феновете ни, трябва да съм доволен, защото почти всички харесват новите песни. Не е възможно да угодиш на всеки, но това не ни е и цел.

Как привлякохте Michael Kiske да гостува в това CD?

Песента “Judas At The Opera” вече беше написана, когато на Tobi изведнъж му хрумна, че би било страхотно Michael да изпълнява част от вокалите. Останалите от бандата веднага се съгласихме, защото беше ясно, че неговият глас ще пасне перфектно на парчето. Tobi и Michael се познават отдавна, още от времето на проекта Avantasia. Просто му пратихме един e-mail с музиката и текста. Michael много хареса текста, както и самата песен, и прие. Въобще не беше трудно.

Умишлено ли създадохте едно мелодично EP, което да контрастира с агресивността на последния ви албум - “Hellfire Club”?

Не! Когато започнахме да пишем музиката за новия си албум, се опитахме да не си поставяме някаква крайна цел и да не се съобразяваме с очакванията на хората спрямо нас. Просто седнахме заедно и измислихме песните. Понякога са по-тежки, друг път – по-меки. Всичко зависи, от настроението, в което е всеки от нас. Мисля, че е много погрешно да си поставяш определено звучене за цел, още преди да си написал и една нота. По този начин се ограничаваш, затваряш се в една рамка и от това креативността ти страда.

В този ред на мисли, доколко EP-то “Superheroes” дава представа за звученето на предстоящия ви дългосвирещ албум?

Албумът, в общи линии, ще е с подобна насока. Не че от няколко песни човек може да добие реална представа – тук имаме едно среднотемпово парче, една балада, едно типично бомбастично парче и един кавър. В албума също ще има подобни песни, но той ще е с несравнимо по-богато звучене. Всъщност, почти е завършен – в момента го смесваме. Искахме EP-то да е разнообразно и доколкото е възможно, да представя различните страни на албума. Мисля, че се получи доста добре.

Та кога да чакаме дългосвирещото CD?

Албумът ще носи заглавието “Rocket Ride” и ще бъде издаден в средата на януари. Почти е готов!

Кажи ни какво можем да намерим в DVD версията на “Superheroes”.

Като оставим настрана заглавното парче, всичко е съвсем различно от EP-то! Първо, ще намерите видеоклип към “Superheroes” с 5.1 долби звук. Включихме и три концертни изпълнения, които са записани миналата година в Сао Паоло, Бразилия. Записани са с 12 камери и също са с 5.1 звук. Атмосферата на този концерт беше страхотна – свирихме пред 10,000 души! Освен това, има и много бонус материали: около 25-минутен студиен репортаж, кадри от последното ни световно турне, материали за създаването на видеоклипа и т.н. Цялото DVD е с продължителност от над 80 минути, но ще се продава на цената на DVD сингъл. Според нас качеството и приемливата цена са най-добрата защита против копиране, хехе.

Не беше ли трудно да убедите Nuclear Blast да издадат цяло DVD на цената на сингъл?                           

Всъщност, първоначалният план беше малко по-различен. Искахме да издадем голямо концертно DVD с цялото шоу от Сао Паоло, но за съжаление там имахме някои технически проблеми. След средата на шоуто, половината камери се скапаха и нямаше как да използваме останалата част от материала. Е, можехме да го направим, но качеството нямаше да отговаря на това, което ние искахме. Все пак решихме да оползотворим материала, който имаме от турнето и да го издадем в един DVD сингъл. Мисля, че Nuclear Blast останаха доста доволни, защото не дадоха и една стотинка за DVD-то. Ние сами платихме всички разходи. За компанията ни не беше проблем, хаха...

Ще разкриеш ли нещо около новия видеоклип?                     

Първо на първо, не се представяме като истински супергерои в клипа, а по-скоро правим нещо като пародия. Сега ще ти разправя сюжета с няколко думи... Всички от групата сме облечени във войнишки униформи. Промъкваме се в един въображаем град, наречен Bunnyville. Там живеят зайчета, но не от тези, които срещаш в гората, а такива от тип Плейбой, хаха. Дори и в това градче, ние си оставаме хеви метъл банда, а за музиканти като нас невинаги е лесно да си намерят момичета. Затова стреляме по тях и ги отвличаме и след това правим купон с тях у дома. След като се събудят, те осъзнават, че не сме чак толкова шантави, колкото изглеждаме. Въпреки че сме метълисти, можем да бъдем и свестни, хаха!

За десетина години Edguy се превърна в една от водещите европейски пауър метъл банди. Като погледнете към всичко, което сте постигнали, какво си казвате? "Наистина ли стигнахме чак дотук?" или по-скоро "Само на това ли сме способни"?

Май си казваме и двете неща. Ако преди десет години ми беше казал какво ще съм постигнал за това време, никога не бих ти повярвал! Всеки в бандата е неописуемо щастлив от постигнатото. В момента изживяваме мечтите си: има много хора, които харесват музиката ни, обикаляме целия свят... Много съм благодарен за това! Ако ги нямаше феновете, нямаше да продаваме албуми и да изнасяме концерти. Освен това, едва ли щяхме да стигнем дотук, ако нямахме този огромен ентусиазъм. Винаги се опитваме да се покатерим още по-високо, да развием музиката си и техниката си с инструментите, да достигнем до повече хора... Не искаме да застиваме на едно място. Съществуваме като банда вече повече от десет години и досега сме се изкачвали с много малки стъпки по стълбата на кариерата. В началото свирехме пред десетина души на вечер, а сега свирим пред над две хиляди. С всеки следващ албум привличахме още хора като наши фенове.

Явно тази упоритост и ентусиазмът ви са причините да успеете там, където много други банди са се проваляли.                                                                                                                                        

Не знам. Винаги е трудно да дадеш отговор на въпроса защо дадена банда е успешна, а друга не е, при положение, че вторите са доста по-добри музиканти. Хората, които идват на концертите ни, казват, че това, което ни отличава от останалите групи, е нашата отдаденост към това, което правим. Всеки може да види, че петимата идиоти на сцената искрено се забавляват! Може би това е тайната. Феновете виждат, че сме неподправени и че не го правим само за пари. Даваме 100 % от себе си, искаме да забавляваме хората и самите ние черпим удовлетворение от това. Ние сме петима приятели, които веднъж излезли на пътя, не спират да вършат дивотии, хаха!

Edguy е банда, която почти не е имала промени в състава по време на цялото си съществуване. Как го обясняваш?

Всички вече се познаваме отлично. Стараем се да разрешаваме проблемите, преди да ескалират. Ако някой не е доволен от нещо, сядаме заедно и го обсъждаме. Проблеми неизменно възникват – все пак, когато сме на турне в продължение на една година, петимата сме заедно денонощно и стават някои търкания. Но както казах, познаваме се толкова добре, че можем да говорим за абсолютно всичко. Знаем един за друг може би повече, отколкото бихме искали, хаха. Когато вляза в автобуса и видя останалите четирима да седят вътре, на момента мога да кажа кой е в добро настроение и кой не е. Всеки в бандата е склонен да прави компромиси, което също е много важно. Например, ако на някой от нас му се спи, останалите не купонясват и не вдигат шум. Пък и все още имаме една и съща цел, харесваме една и съща музика. Големи късметлии сме, че имаме толкова стабилен състав.

В миналото продуцирахте сами албумите си. Защо се промени това?

По време на записите на миналия албум – “Hellfire Club”, Sascha Paeth ни помогна с работа по барабаните и баса. Тогава ни стана ясно, че той има някои страхотни идеи. Имаме му голямо доверие. Дойде един момент, в който си казахме: “Нека опитаме нещо ново, да бъдем отворени към нови идеи!” Винаги при работата ни със Sascha можехме да кажем “Не!” и “Спри!”, ако не ни харесаше някое негово хрумване. Важно е да имаш човек, който да погледне на сътвореното от теб от друг ъгъл. Сътрудничеството ни беше много интересно, защото той е много добър професионалист, а и много ни натискаше. Благодарение на него направихме неща, на които не знаехме, че сме способни.

До скоро по-голямата част от музиката и всички текстове бяха дело на Tobias Sammet. Как стоят нещата сега, останалите допринасяте ли повече?

Не, хаха! За новия албум всичко протече така, както е било винаги. Tobi излиза с основните идеи, след което се събираме в репетиционната и ги разработваме заедно до момента, в който всички сме доволни. Та както казах, Tobi ни дава основите, но аранжиментите са дело на цялата банда.

След “Mandrake”, започнахте да вмъквате в музиката си елементи от хард рока и мелодичния рок. Мислиш ли, че това беше необходимо, за да се отличи Edguy от традиционните пауър метъл групи?

Най-важното е музиката да е интересна за самите нас. Не сме търсили умишлено тези нови елементи, те просто се появиха сами по естествен път. В началото бяхме малко несигурни по отношение на песни като “Lavatory Love Machine”, например, защото не знаехме какво ще си кажат хората. От друга страна, защо трябва да ни интересува какво мислят останалите, щом на самите нас ни харесва. Стремим се да се развиваме като банда и би било отегчително да издаваме един и същ албум отново и отново, затваряйки се в един стил. Това не би било интересно и за феновете ни.

Jens, имаш ли представа дали можем да очакваме нов албум на Avantasia в бъдеще?

Възможност винаги съществува, но не мога да ти кажа кога ще стане това. В момента Tobi е толкова зает с Edguy, че няма време и сили да се занимава с третата част на Avantasia. Но хората питат непрекъснато, така че нищо чудно и да се случи някой ден. Едва ли ще е скоро, защото сега сме изцяло отдадени на Edguy – занимаваме се с промоцията на новия албум, наскоро се върнахме от едномесечно турне в САЩ... Опитваме се да се съсредоточим върху едно нещо.