Ревюта
Група: Elvenking
Албум: Reader of the Runes - Divination
Автор: Warrior Of Ice
Август, 2019

Elvenking са може би най-постоянният фактор във фолк метъла за последните две десетилетия. Докато много от другите големи имена в жанра минаваха през неочаквани и често озадачаващи метаморфози, редувайки възходи и спадове в качеството на музиката си, италианските езичници съумяха да съхранят оригиналната си концепция, която ги превърна в явление още по времето на “Heathenreel”. Пред десетия им студиен опус стои предизвикателството да продължи тази тенденция и същевременно да не попадне в капана на самоповторението.

“Reader of the Runes – Divination” не просто се вписва успешно в поредицата от забележителни издания на Elvenking, но и извежда звученето им до съвсем ново ниво на разнообразие. Без да прави огромен стилов скок спрямо предшестващия го “Secrets of the Magick Grimoire”, той звучи изненадващо свежо и наред с това предлага достатъчно дълбочина, разкривайки качествата си постепенно. Съставът поддържа висока динамика както в целия запис, така и в рамките на отделните парчета, които непринудено преливат едно в друго и разказват една нова фентъзи сага.

От една страна, бандата отново залага на традиционно силните си страни: изключително запомнящи се мелодии и припеви, енергичен пауър метъл, стъпил върху здрава фолклорна основа, и орнаментика от автентични инструменти. Вплетени сред тях се откриват и някои елементи от позабравени албуми, като незаслужено подценявания “The Scythe” например. Не, няма завръщане на метълкор и мелодет мотивите, но за сметка на това получаваме едно чувствително по-мрачно настроение, разчупени аранжименти и агресивни вокални партии на Damnagoras. Както във всеки завършен концептуален труд, и тук повтарящи се музикални и лирически теми рамкират развитието на композициите. Водещата роля на цигулката в изграждането им е съхранена, а около нея с вкус са вмъкнати оркестрации и хорови включвания.

Вместо да прави албума разпокъсан, неспирният низ от контрасти създава чувство за устрем и неотложност, карайки те да напредваш без почивка до края му. Така безапелационни пауър метъл химни като “Heathen Divine” и “Sic Semper Tyrannis” съжителстват с опустошителните бластбийтове в “Malefica Doctrine” и прогресарските обертонове на “Misfortune of Virtue”, а акустичната прелест на “Eternal Eleanor” и “Diamonds in the Night” предлага кратък отдих помежду им. Емоционалното пътешествие достига кулминацията си в закриващата заглавна епика – може би най-близкия досег на групата с техническо-идейното съвършенство, към което всеки голям композитор се стреми.

Дали “Reader of the Runes” надминава най-високите постижения в дискографията на Elvenking, е въпрос, на който засега е трудно да дадем еднозначен отговор. Несъмнено е обаче, че той се нарежда повече от достойно до тях, като се отличава със собствен характер и се отблагодарява на слушателя с всяко следващо пускане. Aydan, Damna и компания имат с какво да се гордеят.

« Обратно
Коментари   Коментирай!