С “Eternity” през 2002-ра младата надежда на немския хеви метъл – Freedom Call, сложи край на трилогията за Taragon и пое на двугодишно пътешествие по европейските сцени. Резултатът пристига сега под формата на концертна тава със заглавие “Live Invasion”, събрала в едно най-силните парчета от репертоара на бандата и култовото EP “Taragon”, превърнало се в колекционерска рядкост. С лидера на групата Chris Bay поговорихме за всичко, случващо се около Freedom Call напоследък.

Наскоро беше издаден първият ви концертен албум - “Live Invasion”. Записи от кои концерти използвахте за него?

Записахме три концерта в Германия – в Щутгарт, където подгрявахме за Blind Guardian, в Дюселдорф и в Мюнхен. Може би щяхме да включим и някои шоута от други страни, но избрахме тези с най-добър звук.

Колко дълго продължава обичайното турне на Freedom Call?

През последните две години изнесохме доста концерти, може би около стотина – всичко седем или осем турнета. Това ни е работата, все пак, а и сме щастливи, когато сме на път.

Кое беше най-силното ви турне?

Турнето ни със Saxon – те са мои идоли! Обичам много музиката им и когато разбрах, че ще свирим заедно, не можех да го повярвам! Удиви ме силата им на живо и енергията, с която забиваха – в това отношение само Blind Guardian могат да се сравняват с тях. Но всяко едно турне е ценно – трупаш впечатления, свириш пред хора, които знаят песните ти… Това е много радващо за всеки музикант.

Считаш ли, че дадена част от един лайв албум трябва да бъде презаписана в студио от бандата, ако концертното изпълнение не е на необходимото ниво?

О, не, не ми харесва подобна идея! Мисля, че студийните и концертните албуми са коренно различни. В един студиен албум даваш израз на преживяванията и чувствата, които си трупал през изминалата една, или две години. В студиото имаш възможност да изгладиш всичко по новия си албум и да обработиш звука както трябва, докато един концертен запис е просто уловен миг, който не се нуждае от никаква допълнителна украса. Лайв албумите са, за да показват какво могат групите на живо, как ги приема публиката и т.н. – предназначението им не е да са полирани до блясък.

Чудесно е, че решихте да включите EP-то “Taragon” в “Live Invasion”…

През 99-а година лейбълът ни взе решение “Taragon” да излезе само във Франция и Япония. Ние и тогава искахме да го издадем навсякъде, но едва сега ни се откри възможност за това. Получавахме тонове писма от фенове, които са искали да си купят EP-то, но не са могли да го открият никъде. Решихме, че моментът е подходящ да ги зарадваме с “Taragon” в добавка към “Live Invasion”. Цената си остава същата, така че това е просто бонус за почитателите ни.

Наричат ви тру метъл, пауър метъл, мелодичен метъл, немски метъл и как ли още не… Къде поставяш Freedom Call сред всички тези определения?

Трудно е да се опише с две думи… Предполагам, че сме нещо средно между всички тези жанрове. Не ми харесват специализирани понятия като “мелодичен спийд метъл” и подобни – за мен всичко това е просто рок музика, хаха!

Как гледаш на така наречените “супергрупи”? Питам, защото и Freedom Call често са наричани така…

Знам, знам… Лоши спомени имам, свързани с това, хаха. Етикетът “супергрупа” наистина не беше добра идея на лейбъла ни – такива определения не бива да се дават на кой да е само с рекламна цел. Бяхме неприятно изненадани, когато всички започнаха да ни наричат така – не може да си супергрупа, още преди да си издал дебютния си албум! Подобни титли оставят феновете и журналистите с погрешни впечатления. Не ми се иска хората да мислят за нас като за супергрупа.

Кога един концерт е добър, според теб?

Много е лесно да ти отговоря – добрият концерт е този, след който хората, като се приберат у дома, си казват: “Беше страхотна вечер!” Нямаме за цел да показваме на феновете си колко велик китарист имаме, или колко високо мога да пея аз, или как Dan е в състояние да разглоби от бой барабаните си… Важното е хората да си прекарат добре, като цяло да са доволни и на другата сутрин, спомняйки си преживяното, да си кажат: “Отново бих отишъл на техен концерт.”

Трудно ли е за Daniel да свири и в двете групи - Gamma Ray и Freedom Call, особено когато сте на турне заедно?

Всъщност редовно се случва да правим съвместни концерти – една и съща агенция урежда шоутата на двете групи. На Dan тогава му се налага да свири по три-четири часа почти без прекъсване, но за него не е проблем – млад и здрав човек е. Иначе той се старае да разпределя по равно времето си за студийните записи на Gamma Ray и на Freedom Call. Засега се справя. 

След като издадохте толкова силен лайв албум, смятате ли да запишете и материал за концертно DVD?

О, да, бихме искали да имаме и DVD скоро! Много групи бълват DVD-та на конвейер, но ние държим на качеството. Освен това, по време на всяко турне записваме по нещо – има много забавни ситуации преди и по време на един концерт, които си струва да се видят. В момента, в който имаме финансовата възможност да извадим едно професионално направено DVD, ще го направим.

Разкажи ни нещо около създаването на трилогията за Taragon. Сагата базирана ли е върху действителността? 

Да, определени части от историята са свързани с реалния живот. От самото начало бяхме решили приказката за Taragon да не е твърде обемиста и сложна – не сме писатели, все пак. Просто искахме “Stairway To Fairyland” да е добър албум, а историята беше жест към всички любители на фентъзито сред почитателите на пауър метъла. Музиката винаги е била на първо място за нас, но един албум печели много и от силна история. Освен мелодиите и самите текстове, в дебюта ни се промъкна и трети елемент – зараждащата се сага, която завършихме чак в “Eternity”.

На кой му хрумна интродукцията на “Metal Invasion” да е на латински?

Идеята за това беше на Daniel. С него сме учили латински в училище, хаха, но той явно го помни по-добре от мен. Все пак беше много отдавна и за да уточни значението на някои думи, той се свърза със старата си учителка по латински, за да я пита кое е правилно да се каже и кое – не. Целта беше да добавим още нещо към атмосферата на песента.

Ето и един въпрос, който вълнува всички ваши фенове: Кога можем да очакваме новия албум на Freedom Call? 

О, вече се задава на хоризонта! Миналата седмица приключихме с композирането на песните и смятаме да влезем в студио в края на юни. Тогава ще запишем първите барабани, както и основните китарни партии. Доколкото се договорихме с лейбъла си, албумът ще се появи по магазините през януари догодина. Преговаряме и с много организатори на концерти и планираме огромно европейско турне няколко седмици след издаването на албума.

Надявам се да ви видим и в България!

Аз също много бих искал да свирим у вас, но решението за това кои страни ще посетим до голяма степен не е наше. Все пак трябва някой да ни покани …

Кажи още нещо за предстоящия ви албум. Ще има ли нова сага, или нова музикална насока?

Сагата за Taragon е завършена, така че ще измислим нова история, която ще е малко по-различна. Няма да изоставим фентъзи мотивите, но ще се опитаме да ги съчетаем с повече елементи от реалността. Трудно е да експлоатираш все едни и същи теми… В музикално отношение не очаквайте изненади – ще продължим развитието си от “Eternity”, но ще включим и всички нови идеи и преживявания, които натрупахме през последните две години.

Имате много позитивно и приповдигнато звучене. Кое ви вдъхновява да създавате такава музика? 

Всички членове на Freedom Call са щастливи и оптимистични хора. Така че просто сме искрени - позитивизмът в музиката ни не е поза. Животът ми като музикант е много весел – записвам добра музика, обикалям много страни, срещам се с хубави хора. Не ми допадат групи, които правят депресивна музика, или от които лъха отрицателна енергия на сцената. Моята цел е да правя хората щастливи, да им дам някаква мотивация, да ги вдъхновявам. Излизайки на сцената, предаваме доброто настроение на публиката си.

Как реши да се занимаваш с музика?

На около седем години започнах да свиря на китара – тогава тя беше по-голяма от мен самия, хаха! На десет просвирих и на пиано. Родителите ми много ме насърчаваха и решението да стана музикант не беше трудно. По-късно започнах и да пея, и ето ме днес!

Какво мислиш за следните няколко групи:

Rhapsody – Свирили сме няколко пъти заедно. Много ми харесва музиката им, защото е толкова епична и симфонична, а като добавим и тези бързи барабани… Въобще, големи музиканти са. Все пак, по мое мнение, в песните им има твърде много информация за единица време и не толкова основни структури. Въпреки това ми допадат.

Angra – Старите Angra с Andre Matos много ми харесваха. Andre е фантастичен вокалист, има много специален глас, уникален е. Способен съм да го различа сред стотици пауър метъл вокалисти. Останалите от състава също са отлични музиканти, с тях проведохме първото си турне…

Blind Guardian – О, те не правят просто музика – албумите им са като мини-опери. Музиката им е много голяма и сложна. Hansi има характерно звучене, което не може да се сбърка. Blind Guardian са много силна банда, с фантастична музика и също така много смислени текстове. Професионалисти са от всяка гледна точка.

HammerFall – Имат много добри песни, които лесно влизат в съзнанието и остават там дълго. Излязат ли на сцената с тези кожени дрехи, направо може да се нарисува комикс около тях, хаха…

Edguy – Те са ми много близки приятели, особено Tobi и Jens. Млада банда с голям талант и силна мотивация. Имат реална възможност да се превърнат в метъл величия.

Gamma Ray – Също много добри приятели. Прекрасни песни и нечовешки концертни изпълнения! Когато вземат Michael Kiske за вокал, ще станат най-великата съвременна хеви метъл банда!

Freedom Call – Добър певец, хаха… Интересна музика, добри са и на живо. Стъпка по стъпка хората започват да възприемат Freedom Call като сериозна група. В идните години ще градим стила си така, че слушателят още от първите акорди да може да каже: “Ей! Това парче със сигурност е на Freedom Call!”

Как виждаш бъдещето на пауър метъла, да кажем след десет години?

И аз често си задавам сам този въпрос. Сред много хора битува мнението, че хеви метълът е в криза и т.н. Няма такова нещо! Все още има активна ъндърграунд сцена, от която непрекъснато излизат талантливи банди. Метълът винаги е имал сериозни и верни фенове и благодарение на тяхната подкрепа се е задържал и до днес. Мелодичният метъл има светло бъдеще, според мен.

Какво е мнението ти за трибют албумите?

Зависи от бандата, на която се правят кавъри. Има смисъл от такъв албум в чест на Queen или Led Zeppelin, или някоя друга банда от такъв ранг. Важно е и музикантите, които свирят в подобни албуми, да са фенове на бандата, а не просто да следват нарежданията на лейбъла си… През 2001-ва участвахме в “Keepers Of Jericho” в чест на Helloween, имаме и още няколко кавъра, но завбъдеще не мисля да записваме повече такива.

Що за човек е Chris Bay?

Доста зает човек е, поне напоследък, хаха. Като характер е търпелив, жизнерадостен. Опитвам се да живея живота си, както намеря за добре. През лятото трудно работя – по това време предпочитам да съм сред природата. Обичам спорта – практикувам планинско колоездене, тичам за здраве и т.н. Имам един Mercedes Benz на 32 години, който непрекъснато реставрирам…

Последни думи?

Благодаря ти за интервюто – за пръв път говоря с български журналист и се радвам, че сме известни у вас. Чуйте “Live Invasion” и очаквайте новия ни дългосвирещ албум! Надяваме се, че един ден ще можем да ви посетим.