Една от живите икони на дет метъла като цяло – Peter Tagtgren – не спира да се раздава за сцената. Неуморим както винаги, той се завръща с нов албум на легендарната си банда Hypocrisy само година след последния шедьовър – “The Arrival”. “Virus” е рожба от една страна на експериментаторския дух на шведа и на вечния му стремеж към съвършенство, от друга. Свързахме се със самия Peter, за да обсъдим един от най-големите дет метъл албуми за 2005-а.

Здравей, Peter, поздравления за “Virus”! За мен това е един от най-силните албуми на Hypocrisy, ако не най-добрият!

Благодаря ти! Аз също мисля така.                                   

“Virus” продължава по отличен начин албум като “The Arrival”, но и не звучи като негова втора част. Как съумяваш винаги да експериментираш със стила, запазвайки характерното звучене на Hypocrisy?

Трудно ми е да кажа... Знам кое е присъщо за стила на Hypocrisy и се старая да го запазя във всеки албум, който правя. Оттам насетне се опитвам да внасям нововъведения, за да не се превърнем в една от многото скучни банди, които преиздават един и същ албум всяка година с различно заглавие. Пиша музика така, както я чувствам със сърцето си. Категорично не исках да правя “The Arrival II”!

Новият ви китарист, Andreas, участва ли в композирането на албума?

О, да! Той написа доста рифове за песните и по този начин добави нещо свежо към Hypocrisy звука. Определено е по-добре, когато повече хора пишат музика в една банда – албумът като цяло печели от това.  

Обложката е страхотна! Чие дело е?

Мисля, че художникът се казва Andrew… или Andreas. Не съм сигурен. Той е малко нещо новак, но както си забелязал, е много добър! Видях обложката на новия Exodus – тя също е негово дело и е велика!

Разкажи ни за темите в текстовете… Този път май не се занимаваш с извънземни.

Прав си. Този път разглеждам зловещите, страшни аспекти на живота. Разказвам за разни психопати – масови убийци и прочее... Стигам и до войните, до Армагедон, дори до някои ежедневни неща. Албумът е доста разностранен, няма обединяваща концепция.

Защо никога не включваш текстове към албумите?                                                                          

Е, радвам се да ти съобщя, че това ще се промени с “Virus”! Причината никой от предишните ни записи да не е придружен от текстове, е най-вече в това, че съм доста разпилян човек. Когато пиша текстове, драскам по разни късчета хартия, по салфетки и т.н. Когато започне голямата офанзива по предаването на записите на лейбъла, изобщо не намирам време и сили да запиша и систематизирам всичко на компютър. Има и още нещо. Никога не съм бил 100% доволен от текстовете си. Не че ме е било срам от тях, или нещо подобно – повечето дори според мен са доста добри, но се колебаех дали да ги включа. Вече съм по-уверен.

Peter, още ли използваш седемструнна китара?

Да, случва се в някои песни, но за “Virus” използвах предимно шестструнната си ESP. Зависи от това какво ми трябва.

Какво те накара по начало да решиш да свириш на такъв инструмент? Придава ли допълнителна тежест на музиката?

Общо взето, получаваш същата тежест и от шестструнната китара, ако използваш същите дебели струни. Хубавото е, че можеш да използваш по-високи тонове, ако искаш.

Можем ли да очакваме нов албум в духа на “Catch 22” в бъдеще?

Не знам, очаквайте неочакваното, хаха! Всъщност, сериозно погледнато, това се отнася за всичко, което сме направили досега с Hypocrisy.

Защо според теб този албум разочарова доста ваши фенове?

Може би защото очакваха нещо друго от него. Обаче сега, няколко години по-късно, доста от тези фенове казват: “Гледай ти, този албум не бил никак лош”. Всичко е въпрос на нагласа. Мисля, че хората свикнаха с мисълта, че сме способни да ги изненадваме.

Винаги са те вълнували темите за извънземни същества. Те наистина съществуват, нали?

Да, убеден съм! Не знам дали сега са наоколо, но вярвам, че някъде там със сигурност има разумен живот. Космосът е толкова огромен, че е глупаво дори да се допуска, че сме единствената напреднала цивилизация. Винаги съм се интересувал не само от извънземни, но от всичко, което е извън тази планета, както и от разни футуристични теории. Мисля, че не след много време хора ще живеят на нови места. Учените трябва да разработят начини да се придвижваме по-бързо в Космоса...

Та как си представяш контакта между човешката раса и извънземна цивилизация?

Лично аз вярвам, че друга цивилизация ни е сътворила на тази планета. Не съм привърженик на теорията за еволюцията – че първо сме били във водата, после сме пропълзели на сушата, изправили сме се и т.н. Мисля, че някой ден създателите ни ще се върнат за нас. Стига да не се самоунищожим преди това, което е много вероятно.

Работиш по доста проекти и продуцираш немалко банди. Hypocrisy ще остане ли основният ти приоритет?

Да, определено. Hypocrisy и Pain са и ще останат основните ми проекти. Често се случва дълго време да не се занимавам с тях, защото съм зает с друго, но рано или късно отново започвам да правя музика.

Критичен ли си към себе си?

И още как! Никога не бих записал, камо ли издал, нещо, което по моите стандарти да не е перфектно. Това се отнася и за другите банди, които продуцирам – не се отказвам, докато не направя звука им максимално добър.                          

Каква беше същинската причина дългогодишният ви барабанист Lars да се раздели с бандата неотдавна?

Той беше много уморен от работата си в Hypocrisy. Нямаше мотивация да продължи да се занимава с музика, нямаше стимул да се развива. Осъзнахме, че с него не можем да продължим напред като състав; той ни задържаше на едно място. Имахме нужда от барабанист, който да свири с ентусиазъм, а не просто да присъства в групата.

Как се работи с Horgh?

Страхотно е! Работя с него от доста време – още откакто беше в Immortal. Да е било 98-ма или 99-та година. По това време те записваха “At The Heart Of Winter”, а аз ги продуцирах. Направили сме заедно три албума на Immortal, били сме на турне, той даже свири барабани в Pain на живо. Познавам го отлично – много е отдаден на музиката.

Продуктивността ти е удивителна, Peter! Спиш ли изобщо?

Ами, случва се понякога, хаха. Честно казано, работата ми доставя такова удоволствие, че често губя представа за времето. Музиката е може би най-важното нещо за мен, така че не се чувствам ощетен от това, че като моя професия тя отнема повечето ми време.

Какво мислиш за състоянието, в което се намира шведската сцена понастоящем?

Същата е, каквато си е от години, в голяма степен. Бандите свирят, учат се, стават по-добри. Някои стават и по-лоши, разбира се, но не ми се говори за тях... Ъндърграунд сцената не е толкова голяма, колкото беше преди, но все още се появяват нови групи.

В момента продуцираш новия албум на Celtic Frost. Кажи ни нещо за него, какво да очакваме? Все пак, това е една култова банда, която се завръща след толкова години…

За момента не мога да ти кажа кой знае какво, защото се намираме в ранните стадии на продукцията. Материалът им е невероятен и мога да обещая като фен, че ще направя всичко, зависещо от мен, за да бъде този албум максимално силен.

А как минаха записите с Destruction? Ти дори участва в тяхната “звездна” песен – “The Alliance of Hellhoundz”.

Мисля, че това е най-добрият Destruction, който сте чували някога. Schmier и момчетата са вложили адски много в този албум и това ще си проличи. Аз продуцирах всички китарни и барабанни партии за “Inventor Of Evil”. Destruction са добри мои приятели и прекарахме доста весело. Въпросната песен наистина е уникална по рода си.

По-рано тази година ти издаде “Dancing With The Dead” с Pain. Какво да очакваме от бандата в обозримо бъдеще?

Засега не смятам да записвам нов материал, поне не скоро. Надявам се до края на годината да успеем да организираме едно малко турне – това е засега.

Peter, какво е чувството да си една от най-уважаваните личности в метъл обществото?                    

О, не знам, наистина... Аз не гледам така на нещата. Има толкова много велики музиканти на сцената, в сравнение с които се чувствам нищожен. Хората като че ли малко преувеличават приноса ми, но така или иначе, е приятно да знаеш, че с нещо си помогнал на някоя група.

Кое е най-важното нещо, което си научил през всички тези години в музикалния бизнес?

Да не гледам често назад и да се стремя да ставам по-добър, учейки се от грешките си. Животът е твърде кратък, за да съжаляваш за минали неща.

Кажи с по няколко думи какво мислиш за първите си албуми...

В първите няколко записа все още се учехме как да правим нещата. Тогава свирехме праволинеен, чист дет метъл. “Penetralia” беше повлиян от банди като Deicide, Morbid Angel, Death. “Osculum Obscenum” беше още по-брутален – там свирехме страшно бързо. За “Fourth Dimension” започнахме да пишем по-различна музика. Вмъкнахме атмосферични елементи, дори готик мотиви. Комбинирахме тежки парчета с по-бавни и епични. Оттогава насетне развиваме нашия стил. “Abducted” е албумът, по който сме работили най-много. След като веднъж изготвихме парчетата за него и ги записахме, установихме, че не сме доволни от резултата и решихме да ги захвърлим. Написахме съвсем нови песни и записвахме пак. Винаги сме се обучавали и сме търсели най-доброто.