За група със сравнително малко история и издадени албуми зад гърба си, Visions Of Atlantis са минали през множество сътресения и промени в състава си. Тези обстоятелства няма как да не повлияят и върху стила и посоката, в която се движат. Вдъхновени от творчеството на Nigthwish и митът за Атлантида, австрийците дълги години се опитваха да подражават на своите любимци, на моменти дори до пълна загуба на идентичност. За радост, тазгодишната им творба вдига завесата, разкривайки онзи прекрасен и изпълнен с чудеса свят, който ги оформи като име още в далечната 2002-ра година.
“Not all those who wander are lost”, както е казал великият Толкин. Това важи в пълна сила не само за основната концепция и вдъхновение зад “Wanderers”, но и за самите музиканти, поели по пътя на самоусъвършенстването и откриването на себе си. Красивата обложка пробужда сетивата и подготвя слушателя за фантастичното приключение, което предстои.
Пътешествието започва с най-дългосвирещата творба, “Release My Symphony”, потапяща в магическата атмосфера на записа. Две неща веднага правят впечатление: на първо място полираният и чист звук и на второ – разгърнатата мащабност на композицията. От майсторските вариации, през китарните симфо-пауър рифове, до деликатните вокали на прекрасната Clémentine Delauney, всичко носи усещане за зрялост и творческо израстване. Приказното сказание продължава с “Heroes of the Dawn”, който освен първи сингъл от настоящия запис, е и един от най-силните му представители. Разказът за любовта и светлината, скрити във всеки от нас, дори и да е леко клиширан, провокира правилните усещания и емоции и спомага за още по-пълноценното преживяване на парчето.
Прочувствената балада “Nothing Last Forever” представя прекрасното вокално съчетание между френското сопрано Delauney и най-новият член на състава, Michele Guaitoli, а резултатът е повече от задоволителен. Приключението продължава с пауър експлозията “A Journey to Remember”, наситена с галопиращи рифове и мелодични сола. Настроението не спада и в “A Life of Our Own”, наблягаща отново на мелодични оркестрации и лирични вокални партии. Същото важи и за “To the Universe”, която на свой ред обръща носталгичен поглед към ранните години на бандата, но и уверено гледа напред към бъдещето и новото ѝ звучене. “Into the Light” е оставена изцяло в ръцете на ангелогласната Clémentine, под нежния клавирен съпровод на човека в сянка, който всъщност има огромно участие в хода на целия албум и повдига въпроса защо така и не е признат за официален член на групата.
“The Silent Scream” ни изтръгва от унеса с грабващи рефрени и мелодични инструментали, като тук е едно от малкото места в записа, където явно се усеща влиянието на финландските вдъхновители. Пътуването ни отвежда в открито море с “The Siren & the Sailor”, където пленителният глас на Delauney отново омагьосва и удобно се настанява под кожата със заразителни припеви. И така неусетно стигаме до заглавната композиция, която се оказва и третата балада в албума. Емоционална и затрогваща, “Wanderers” е сякаш излязла директно от някоя приказна поема. Закриващата “At the End of the World” отново забързва темпото, като уверено вдига платната, в готовност да отплава към новите хоризонти, открили се пред бандата.
Поетичен и всепоглъщащ, “Wanderers” ни отвежда в приказен свят на мечти, спокойствие и красота и е в състояние да откъсне всеки, докоснал се до него, от скучната и монотонна реалност. Може би именно този седми студиен албум ще бъде и седмото чудо в кариерата на Visions of Atlantis, особено ако продължат да творят със същия творчески замах и хъс.
