Две години след шедьовъра “Remedy Lane”, непредсказуемите шведи Pain Of Salvation са отново тук с нов разтърсващ запис. “BE” не просто продължава традицията на бандата да издава концептуални албуми, а се явява най-мащабната й и амбициозна творба до момента, разгръщаща както текстови, така и музикални идеи в неподозирана дълбочина. По този повод ви срещаме с богатата личност на Daniel Gildenlow – композитор, текстописец, мултиинструменталист и основен двигател на тази толкова оригинална група.

Новият ви албум просто ме отвя! Не очаквах от вас такова грандиозно произведение. Винаги ли се стремиш да изненадаш слушателя?

Да, не крия, че е така... но ако трябва да съм честен, ние също се изненадваме от нещата, които правим, хаха. Всеки наш албум има уникален характер, взима своя насока, която понякога се изплъзва извън контрола ни, колкото и смешно да звучи. Стараем се да я следваме, като нанасяме корекции там, където считаме, че нещо може да се промени към по-добро, но не насилваме музиката. 

“BE” е несъмнено най-епичната и най-театрална творба на Pain Of Salvation. Кое провокира създаването на толкова емоционални и атмосферични музикални картини?

Мисля, че всичко тръгна от концепцията на албума. Това е най-сложната концепция, върху която сме работили досега, най-голямото предизвикателство, пред което сме се изправяли. Нямаше как да не повлияе на структурата на албума, на музиката и въобще на цялостната експресия. Освен това, винаги съм искал да създам един, както ти го нарече, “театрален” албум – сега имахме тази възможност.

Да поговорим малко повече за текстовете. По мое мнение, те са една от най-силните черти на албума. Доколкото разбрах, ти е отнело доста време да ги разработиш.

Всичко като че ли започна през 96-а година, когато ми хрумнаха първите идеи за “BE”. По това време работех и върху концепцията на “One Hour By The Concrete Lake”. Всъщност нещо витаеше в главата ми още по времето на създаването на “Entropia”, но по-късно започна да придобива ясни очертания. Идеите бяха много сложни сами по себе си, а не разполагах с една конструкция, в която да се впишат и която да ги обедини. Аз ги развивах, описвах ги и чаках да се появи точният момент, в който да ги използвам. Така че имах доста време да поработя върху тази концепция – несвързани на пръв поглед идеи започваха да звучат много убедително, поставени една до друга. Получаваха се интересни комбинации и в един момент се оказах пред нещо, приличащо на теория – една загадка, чието разрешаване иска доста време и усилия.

Планирате ли да заснемете видеоклипове към някои от песните?

Клипове едва ли ще заснемем, но за сметка на това ще направим едно DVD, свързано с издаването на “BE”. То ще е със същото заглавие, като целта е феновете ни да добият представа за това как звучи на живо новата ни студийна творба. Шоуто е записано преди около година, а DVD-то ще е готово до края на тази.

Струва ми се, че с всеки следващ албум се отдалечавате все повече от звученето, с което се утвърдихте на сцената – това на “Entropia” и “One Hour By The Concrete Lake”. Можем ли да наречем тази промяна естествено развитие на стила?

Разбира се! Ще ми се да кажа, че няма строго определена посока, в която да се развива музиката ни. Не си казваме: “Добре, нека в следващия албум да сме още по-инструментални, епични и т.н.” Единствената ни цел е всеки следващ албум да е по-силен в повечето аспекти от предишния. Дали слушателят ще хареса творбата ни, е съвсем отделен въпрос. Когато става въпрос за музикалните и лирически качества на “BE”, мисля че той надминава всичко, което сме правили досега. Непрекъснато търсим стила си. Стремя се да пиша такава музика, каквато на мен ми се слуша – това е обединяващото звено в досегашните записи на Pain Of Salvation.

Добре известно е, че ти си мозъкът в Pain Of Salvation. Какъв е приносът на останалите от състава, като оставим настрана чистото свирене? 

Ами, в общи линии май с това се изчерпва приносът им, хаха. Не, това беше в кръга на шегата. Макар да не участват пряко в композирането, все пак оставят своя отпечатък върху музиката. Тези момчета са част от бандата и дори да пиша сам, винаги ги имам предвид. По този начин самото им присъствие в състава се отразява на песните. Да бъдеш една група е нещо много повече от това просто да надраскаш някакъв материал и да го изсвирите заедно. Погледни всичките велики групи – техните песни обикновено са дело на един или максимум на двама композитори, но всички работят много задружно и това се чувства в музиката. Мисля, че подобно нещо може да се каже и за Pain Of Salvation.

За вас в повечето случаи се говори като за прогресив метъл банда. Устройва ли те този етикет?
    
Хм... Не мога да твърдя, че не сме прогресив метъл, но ми се ще да мисля, че сме повече от прогресив метъл. Хората се нуждаят от подобни определения, за да могат да схванат донякъде музикалната насока на дадена група; да знаят какво да очакват. Лично аз не бих се поинтересувал от група, която ми препоръчват с думите: “Защо не ги чуеш тези, правят много добър прогресив метъл”. Засега не се сещам за по-точно определение за музиката ни, но заради него ни пропускат доста хора. Аз се опитвам да деля музиката на добра и лоша – има и от двата вида във всеки един жанр, просто понякога е трудно да я откриеш.

Като заговорихме за това, каква е твоята дефиниция за прогресивна музика?

Да ти кажа, вече съм се отказал да си блъскам главата на тази тема. Съществуват два лагера, когато се спори за това кое е прогресивно в музикален смисъл. Според първия трябва да се придържаме към значението на самата дума – да търсим нови пътища, непрекъснато да експериментираме, да откриваме нови изразни средства. Към този лагер принадлежах и аз преди време. Другите пък казват, че независимо от буквалното значение на думата “прогресивен”, това е по-скоро название на един определен жанр в музиката. Според тях е аналогичен случаят с термина “поп”, който от съкращение за “популярен”, сега се е превърнал в етикет на музикално течение, без значение дали изпълнителите са популярни или не. Но както казах, вече не ми пука толкова. Нека хората ни наричат както желаят, за мен е по-важно да правим добра музика според собствените си вкусове.

Поради уникалното ви звучене, рядко ви сравняват с други банди. Очевидният въпрос е: кои са основните ти влияния като композитор?

Хаха, нямам представа! Нямам предвид, че никой не ми е повлиял – просто влиянията в музиката ми са толкова много, че е невъзможно да ги изброя. Мисля, че не съм повлиян в голяма степен от която и да е конкретна банда. Има групи, за които лесно можеш да си кажеш: “Тези момчета са слушали много Dream Theater” или “Тези явно са почитатели на The Beatles”. Аз се чувствам повлиян по-скоро от отделни пасажи от песни или пък от структурата, но не от самата музика на дадено парче. Непрекъснато в съзнанието ми се натрупват детайли от разни музикални произведения, които ми влияят като на човек, а оттам – и като на музикант. Всяка нота, която съм чул някога, е оставила някакъв отпечатък върху композирането ми. Не бих искал да звуча като определена група или изпълнител, а да правя музика, каквато чувствам, че липсва в момента на сцената.

Daniel, пеенето ти е невероятно! Взимал ли си уроци, или сам си се учил?

Започнах да пея доста рано, а групата си основах, когато бях на единадесет. Там научих най-важните неща – участвайки в банда, се развивах. По-късно се записах в музикален колеж, където имах професионален учител, но там ме насочваха предимно към класическото пеене. В един момент усетих, че губя собствената си гласова идентичност и просто се оттеглих.
     
Занимаваш ли се понастоящем със странични проекти?

През последните две години участвах къде ли не. В този период зарязах работата си и се отдадох изцяло на музиката, така че можех да работя по много проекти. В момента съм част от The Flower Kings, както може би знаеш. С тях проведох две или три турнета. Наред със записването на студийната и концертната версии на “BE”, както и изготвянето на албума “12:5” с Pain Of Salvation, взех участие във втората част на рок-операта Genius, в Hammer Of The Gods на Mike Portnoy и в новия албум на Spastic Ink. Проектите са доста – даже твърде много, и ми е трудно да ги изброя всичките.

Какво слушаш напоследък?    

Купих си саундтрака към първата част на “Убий Бил” – той е страхотна комбинация от различни музикални стилове. Сега слушам някои шведски банди – една от тях е Ritual. Но да си призная, не слушам кой знае колко музика. Нямам достатъчно време за това – когато съм свободен, предпочитам да чета книги, вместо да слушам музика. А когато все пак слушам, по-често си пускам старите неща, с които съм израснал. Музиката за мен е повече начин за отмора, отколкото източник на вдъхновение.

Какви са плановете на Pain Of Salvation до края на годината?

Ще ти издам тайната – смятаме да се разпаднем към края на ноември!

Хахаха...

Точно така! Ще издадем един отвратителен албум със заглавие “The Perfect Element Part II” и това ще бъде краят, хаха! Не, за жалост истината е по-неприятна. Ще довършим работата си по обещаното DVD, което трябва да е на пазара през декември. Имаме уговорени няколко концерта. Преди да ги проведем ще бъда на турне с The Flower Kings. В началото на 2005-а, след като DVD-то вече е факт, ще започнем да мислим за голямо турне или за записите на нов албум.

Коя е най-голямата ти мечта като личност и като музикант?

Като музикант бих искал колкото се може повече хора да чуят музиката ми. Това е мечта на всеки творец, струва ми се. Всеки, който е вложил таланта и труда си в нещо, би искал то да достигне до публиката. Ако хората не харесат сътвореното – добре, но поне трябва да имат възможността да се докоснат до него. Като човек... това е доста по-трудно. Веднага се сещам какво не бих искал да ми се случи. Много ме мъчи мисълта, че ще умра един ден – независимо кога точно. Потресаваща е представата, че след това може да няма нищо. Ако пък има някакво прераждане, но не помня нищо, то е все едно, че никога не съм живял. Сега ми хрумна, че би било хубаво човечеството като цяло да поумнее малко и да се погрижи за дома си. Трябва да спрем да режем клона, на който седим. Живеем в прекрасен свят, макар че самите ние не сме прекрасни същества. Надявам се един ден да станем. Просто ми се ще човекът да престане да бъде най-глупавото създание на този свят.

Имаш ли последни думи към читателите ни?
    
Ние от Pain Of Salvation много бихме се радвали да посетим България. Винаги турнетата са проблем, защото имаме само две-три седмици. Надявам се да получим подкрепа от ваша страна, когато имаме възможност да дойдем. На феновете ни искам да кажа само едно: “Чакайте ни!”