Когато през 2016-а година излезе албумът “Five” на The Agonist, групата все още се опитваше да излезе от кризата, в която ги вкара раздялата с тогавашната им вокалистка Alissa White-Gluz. Съдейки по скорошните изказвания в медиите, томахавката е далеч от заровена между двете страни. Канадците все още се чувстват обидени от цялата ситуация. Но това ще коментираме накрая. Нека първо да обърнем внимание на по-важното – музиката.

Ако отвориш ревюто за “Five”, което публикувахме при излизането му, ще забележиш, че направихме едно предположение. Очаквахме, че занапред The Agonist вероятно ще ограничат харш вокалите и ще концентрират музиката си около чистия глас на Vicky Psarakis. И това не беше само наша догадка – много от феновете на бандата подкрепяха подобно развитие, тъй като настоящата фронтдама не успяваше да се впише особено добре. Крясъците ѝ звучаха твърде недодялано и аматьорски. Затова пък чистите ѝ вокали бяха (и до момента са) впечатляващи.

Е, не се оказахме прави – ние и още маса народ. Противно на очакванията, тази година The Agonist ни подготвиха вероятно най-тежкия си (а защо не и най-добрия си) запис изобщо. През повечето време “Orphans” е абсолютна касапница – тежки рифове, бесни ударни и брутални вокали. За тези няколко години Vicky се е усъвършенствала и в момента звучи умопомрачително добре.

Всъщност целият състав звучи стегнато и целенасочено. Вече го няма лутането от предния албум. Тук посоката е ясна. Още откриващото парче, “In Vertigo”, дава ясни насоки за предстоящото. Тежестта наистина идва неочаквано и чрез нея бандата показва най-ясно добрата си форма. Но музиката далеч не е толкова праволинейна. На много места попадаме на прогресив пасажи – неравноделни преходи и смени в темпото. Често върху най-скоростните рифове чуваме и бясно солиране – sweep picking в традициите на европейския мелодет. В някои от по-бавните части на песните Vicky ни показва завиден контрол, преминавайки от диафрагмено във фалцетно пеене без никакви проблеми. Тук изникват леки прилики с Anna Murphy от Cellar Darling.

The Agonist е група от талантливи музиканти, която трябваше да премине неравен и каменист път, за да достигне нивото, което ни показва днес. Не толерираме конфликтите, но ако злобата към бившата им вокалистка ги движи творчески и им помага да издават такава страхотна музика, каквото се съдържа в “Orphans”, то ние нямаме нищо против враждата. Едни Megadeth например по този начин създадоха наследство за метъла. The Agonist могат да направят същото за по-екстремните му измерения.