Не е умряло туй, що вечно ще остане — 
дори смъртта умира в безброй епохи странни.
Х. Ф. Лъвкрафт – “Безименният град”

“Cosmicism” е понятие, което трудно се поддава на превод на роден език. Разбира се, за почитателите на митичния Хауърд Филипс Лъвкрафт то носи недвусмислено значение – неговата уникална литературна (и житейска) философия, увлякла безброй следовници и превърнала се в световен културен феномен. Екстремната музика съвсем не е недокосната от влиянието на стария майстор на ужаса; нещо повече – тя изобилства от негови ученици, а може би най-ревностните сред тях са The Great Old Ones.

След като посвети цял концептуален запис на Езотеричния орден на Дагон, сега френският квинтет предлага една колекция от самостоятелни парчета, които, въпреки привидната си лирическа разпокъсаност, звучат забележително хомогенно. “Cosmicism” запазва ударната мощ на досегашното им творчество, но същевременно бележи ново стъпало в композиторското и инструментално израстване на състава. Тук музицирането на The Great Old Ones е дотолкова самобитно и детайлно, че престава да се вмества дори в разтеглива категория като “пост блек метъл”. Това би могло да затрудни част от потенциалните им слушатели, но от друга страна, може би тъкмо така би следвало да звучи един автентичен саундтрак към Ктхулу-митологията с всичките ѝ присъщи нюанси: влечение по старото и потайното, страх от непознатото, чудовищност, лудост.

Най-силното качество на французите – умението им да съчетават неподправено суров блек метъл с изключителна мелодичност и съзерцателни квази-ембиънт моменти – тук е развито до съвършенство. Това е видно в тънкия баланс между изкристализиралата ярост на резачки като “Lost Carcosa” и “Dreams of the Nuclear Chaos”, атмосферичното великолепие на “A Thousand Young” и дуумаджийските обертонове на апокалиптичната “Nyarlathotep”. Същият този контраст е особено изразен в рамките на “The Omniscient” – композиция, обединяваща такова тематично, структурно и ритмово многообразие, каквото според всички познати закони на физиката просто не би трябвало да съществува.

В крайна сметка “Cosmicism” е много повече от поредната дилетантска трактовка на наследството на американския литературен гений. Като всяка стойностна творба в хорър жанра, албумът те кара да погледнеш навътре в себе си и да осъзнаеш собствената си космична незначителност с всички произтичащи от нея екзистенциални тревоги. В подобни моменти музиката престава да е само слухово изживяване и прераства в стремглаво спускане в бездънни и неведоми дълбини, единственото спасение от които е това на протагониста в “Дагон”.