През всичките тези години Mayhem си останаха бесните експериментатори, каквито винаги са били. Никога не улегнаха, никога не се примириха с обема на създаденото от тях музикално наследство. А, ще се съгласиш, музикалното наследство на Mayhem е наистина внушително. Обратно на хорските приказки, норвежката блек метъл институция не заряза музиката само заради имиджа и историята си. Култът продължи да съществува и да се развива, и винаги се движеше минимум с крачка пред всички останали. Затова и по-голямата част от творчеството на групата остана неразбрано. Тепърва има да се преоткриват албумите им.
При “Daemon” обаче ситуацията е малко по-различна. Пет години след меко казано психарския “Esoteric Warfare” (2014), музикантите решават тотално да обърнат монетата. Дългоочакваното им тазгодишно издание е праволинейна мелачка. Чист, първичен блек метъл, който удобно се настанява някъде между “Chimera” (2004) и титаничния “De Mysteriis Dom Sathanas” (1994). Разбира се, записът не се изчерпва само с това. Mayhem обичат да експериментират, но никога не зарязват нещата наполовина. Затова в “Daemon” ще чуеш препратки дори към “Ordo ad Chao” (2007). С други думи, типично всеобхватен Mayhem, колкото и странно да звучи това. Висококачествено изпълнение, което дълбае нови висоти в ъндърграунда.
Впечатляващо са се справили абсолютно всички. Teloch и Ghul са надминали себе си в композирането на рифовете. Едва ли друга група е способна да възпроизведе толкова студен звук. Necrobutcher избива на немалко места с впечатляващи високи бас линии. В това отношение откриваме в продукцията значителна прилика с “De Mysteriis Dom Sathanas”. Hellhammer… за него каквото и да се каже, ще е малко. А Attila тук ни представя вероятно най-силната вокална работа в цялата си кариера. Уникалното му гърлено тувинско пеене остава впечатляващо дори след всичките тези години. Откачените му писъци са все така смразяващи, но най-интересни са оперните му вокали, които за пръв път чуваме при Mayhem. Въпросът тук е защо не са се сетили по-рано за това. Кой да предположи, че мъжкото оперно пеене може да върви ръка за ръка с експерименталния блек метъл. Страхотно е!
Чисто и просто тази година Mayhem издадоха един от най-силните албуми в кариерата си. Не само това, “Daemon” има и по-важно значение – стилистиката и звученето му ще открехнат вратите на много скептици към жестоко подценените “Chimera” и “Ordo ad Chao”… а защо не и към “Grand Declaration of War” – още един от големите шедьоври на тази група.
