Ревюта
Група: Alcest
Албум: Spiritual Instinct
Автор: Killer Rose
Ноември, 2019

Трудно е да поставим Alcest в рамките на жанровите дефиниции. Похватите на шугейза (а ла Slowdive и Ride) и атмосферичния / пост блек метъл (а ла Agalloch и Fen) са факт, но истината е, че французите винаги са бягали от ограничаващите етикети и са следвали своята непредвидима траектория. Страстта на фронтмена Neige към личното и творческото преоткриване и експериментирането с различни звуци и жанрове ни донесе вдъхновяващи и мистични творения като “Écailles de lune” и “Les voyages de l'âme”. Макар и последните им творби (най-вече “Shelter”) да предизвикаха очакванията на феновете с притъпяване на метъл елементите за сметка на втренчването в необятните космични пейзажи, те установиха Alcest като една от най-еклектичните институции на метъл сцената през последното десетилетие.

Актуалният “Spiritual Instinct” доразвива започнатото в “Kodama”, обгръщайки замечтаните китарни мелодии и мелодичните вокали в плътен мрак. Не получаваме окончателно завръщане към твърдите корени на групата, но е редно вече да сме се досетили, че Neige не се стреми към това, а по-скоро към откриването на умерения баланс между миналото и настоящето. Още в откриващата “Les jardins de minuit” усещаме как меланхолията и агресията се борят за надмощие в титаничен сблъсък, от който печелим единствено ние, слушателите (и самите Alcest, разбира се). Напрегнатата битка продължава до самия край на албума, а приказните мелодични вокали биват прекъсвани от емоционалните и болезнени крясъци, които носят все същото въздействие, както в първите издания на музикантите. Наградата за най-красива композиция несъмнено печели саундтраковата “Le miroir”, която много слушатели вече подцениха и захвърлиха настрани заради лекото ѝ звучене.

От шестия албум на Alcest, “Spiritual Instinct”, се лее поезия, а надеждата и отчаянието; любовта и омразата; изгревът и залезът продължават да съществуват в пълна хармония. Именно тази емоционална двойственост винаги е била най-голямата сила на групата, а тя продължава да бъде на показ и да смайва и до днес.

« Обратно
Коментари   Коментирай!