Омръзна ли ви мантрата, че в метъла всичко отдавна е измислено, изсвирено и преповторено до краен предел? Е, американците Starkill не са тук, за да опровергават този бездруго нелеп сантимент. Всъщност те успяват да изтъкнат нещо не по-малко съществено още в първия си дългосвирещ албум – че не е нужно постоянно да откриваш нови изразни средства, за да постигнеш съвършенство на изказа.

“Fires of Life” е колкото уютно пътуване по алеята на спомените, толкова и свеж полъх от една сцена, известна с всичко друго, но не и със свръхмелодичната, скоростна метъл вакханалия, която се врязва в слуха още с началните акорди на записа. От яростната инструментална атака а ла Children Of Bodom, през героичните пауър оркестрации и изобилието от изпепеляващи, напомнящи DragonForce сола, до някои нюскуул блек постановки в духа на Dimmu Borgir и Stormlord, квартетът от Чикаго впечатлява с майсторски баланс между редица взаимно контрастиращи жанрове в рамките на един рядко енергичен звук. Респектиращата композиторска компетентност и безспорното техническо умение на момчетата създават нива на динамика в рамките на всяка композиция, каквито трудно могат да се срещнат и при далеч по-обиграни състави. Изпълненията на фронтмена, китарист и клавирист Parker Jameson носят приятни асоциации с младия Alexi Laiho, докато барабанните престъпления на Spencer Weidner допълват щурма му във вихър от завладяващи ритмови трансформации, щедра симфоничност и неподправена емоционалност.

При все очевидните си влияния, Starkill са успели да формират своя идентичност и стил, който не оставя място за безразличие. “Fires of Life” предлага много повече от идеален реверанс към европейския метъл завет, но тепърва предстои младежкият устрем и радващата еклектичност на този забележителен дебют да бъдат претопени в едно напълно хомогенно цяло. Може би наблюдаваме раждането на нещо голямо.