Рядко се срещат модерни мултиинструменталисти, които успяват да издадат цели студийни албуми без никаква помощ и да е абсолютно невъзможно някой да забележи, че всичко е собственоръчно композирано и записано само от един човек, а не цяла група. Chris Straub от Хесен, Германия е чудесен пример за такъв талант, доказващ, че всичко това е възможно не веднъж, а цели четири пъти.
След като продължава да издава албум всяка година от 2016-а насам, систематично като по часовник, Chris не разочарова феновете си и този път. Четвъртият му албум се казва “Death Prevails” и подобно на предишните му творби, всяка песен в него е написана от самия Chris – той записва всяка инструментална част и продуцира, миксира и мастерира всяка секунда от записа. Този факт сам по себе си говори много за почти неземните му таланти.
Най-новото му творение, “Death Prevails”, се състои от десет инструментала, които се въртят основно около мелодичния дет метъл, но включват и други жанрови елементи, в което се състои и чарът на записа. Отчасти прогресив и модерен, от части агресивен и олдскуул, той предлага голямо разнообразие. Както от една страна представя всичко модерно и познато, така и голяма част от него е посветена на олдскуул дните – 90-те и самото начало на мелодичния дет метъл.
Записът стартира с “Improve” – подозрително нежна и спокойна песен, която се оказва много, много различна от всичко друго, което предстои. “Existence” на свой ред започва да ни дава добра представа за това какво можем да очакваме – техническата прецизност, скоростта и цялостното композиционно качество на китарните мелодии са просто зашеметяващи. А това е само началото…
Третата песен, “Contradiction”, залага не само на невероятните сола, но и на барабаните, които са отново технически издържани и на едно ниво с китарните умения на Chris. “Sorcery” е поредният впечатляващ китарен урок, който лесно може да се сравни със стила и класата на някои световноизвестни метъл китаристи като Michael Amott и Jeff Loomis. Като малка почивка от агресивните рифове, краткият пиано инструментал “Achluophobia” изобразява по-романтичните вдъхновения на Chris и драстично променя атмосферата и темпото в “Death Prevails”. Но стига толкова… “The Path of Realization” бързо прави остър завой обратно към мелодичния дет метъл, следвана от “Final Strike”, която, за щастие, е далеч от големия финал. Време е за още една малка, но страхотна изненада, наречена “Devastate” – кратък акустичен инструментал, който е пример за огромното разнообразие от музикални инструменти и стилове, присъстващи в записа. Предпоследната песен носи името “Shadow Revelation” и е вероятно една от най-бързите в албума. Към този момент вече нищо не може да ни изненада, но “Death to All and All to Death” успява да направи още един неочакван обрат с още по-бързото си и могъщо соло – подходящо заглавие и величествен финал на “Death Prevails”.
Могат да се кажат много неща за изумителните композиторски умения на Chris Straub, както и за възхитителната му отдаденост към музиката, но малко думи биха били достатъчни. Хората като него са способни да възстановят вярата ни в модерната инструментална музика и бъдещето ѝ. Да се надяваме, че Chris няма да предаде традицията си и ще се завърне с нов албум съвсем скоро. Дотогава е време да чуем “Death to All and All to Death” поне още няколко десетки пъти.
