Ревюта
Група: Delain
Албум: Apocalypse & Chill
Автор: Sharon
Февруари, 2020

Тенденцията на Delain да се отдалечават от класическото си звучене продължава с пълна сила. За разлика от много свои колеги, издали най-силните си албуми с оркестър, холандците се възползват от такъв едва в шестия си опус, носещ подозрителното заглавие “Apocalypse & Chill” и “украсен” с още по-странна обложка. При все изразната свобода и добре известния потенциал на Martijn Westerholt, вместо многопластов труд получаваме албум, звучащ несигурно в опитите си да бъде нещо повече от повод за поредното турне.

Макар че синглите “Masters of Destiny” и “Burning Bridges” дадоха нелоша заявка, в старанието си да затворят пропастта между запазената марка симфоничен метъл и все по-модерното радиофонично звучене, Delain издават запис, който неминуемо ще поляризира критичната маса повече от когато и да е.

Започвайки с добрите новини, няма как да пропуснем заглавия като симфо-пауър дуета “Vengeance” с Yannis Papadopoulos (Beast in Black) и оркестровата “The Greatest Escape”, в която чуваме приятно соло на цигулка. “Creatures” прави пореден реверанс към музиката на Queen с китарна интерпретация на “Who Wants to Live Forever”, а “Legions of the Lost” ползва съществена част от богатия арсенал на холандците и звучи като подходящо озвучена дистопия.

В пълен противовес е триото откриващи песни, подчинени на модерни поп влияния, незапомнящи се (или поне не с добро) припеви, ретро звучащи клавиши и липса на каквато и да е тежест. “Ghost House Heart” е не повече от незавършена балада, а странни решения като това да погребеш иначе страхотния глас на Chatlotte под тонове филтри доосакатява безличните “To Live is to Die” и “Let's Dance” по начин, напомнящ на злополучно дигитализирания “Resist” на Within Temptation.

Въпреки че далеч не всичко е пълнеж, албум с максимален ранг 50/50 носи безпокойство за бъдещето на Delain. Остава надеждата, че в процеса на творческо търсене Martijn и Charlotte няма да се подхлъзнат твърде много по примера на колегите си, овакантили позиции на някогашни иноватори в сферата на симфоничния метъл в полза на компромиси и обидно чужд, замаскиран като “по-достъпен” звук.

« Обратно
Коментари   Коментирай!