2020-а се очертава да бъде година, в която редица известни имена ще се завърнат на пазара с нови албуми. Една от първите банди, спадаща в тази графа, е Stone Temple Pilots. Основаните в Сан Диего, Калифорния грънджари издадоха първия си акустичен албум, “Perdida”, преди броени дни, а първите впечатления за него са най-различни, като няма как да дадем превес нито на негативните, нито на положителните.
Може би най-хубавият извод, което можем да направим за “Perdida”, е, че новият фронтмен на групата, Jeff Gutt, не е просто фигурант, който сляпо изпълнява музиката на безспорните мастърмайндове и съоснователни на STP – братята Dean и Robert De Leo. Да се влезе в обувките на фигура като Scott Weiland изобщо не е лека задача, като дори вокал от калибъра на Chester Bennington успя се увери в това твърдение преди пет години.
Във втория пореден едноименен албум на Stone Temple Pilots, издаден преди две години, феновете на групата бяха насочили вниманието си повече към гласа на новия фронтмен, не толкова към цялостното звучене на албума. Е, дебютният труд на Jeff Gutt бе успешен и днес, 24 месеца по-късно, се вижда истинският резултат от работата с него. Звученето на групата е променено, но не из основи. Свежите идеи на финалиста от американския X Factor през 2013-а се вплитат по чудесен начин с рифовете, или в случая на този албум – с акордовите прогресии на Dean De Leo. Другият важен елемент, който продължава да сработва много добре за момчетата от STP, са вокалните хармонии между Gutt и другият брат De Leo – Robert. Връзката Weiland / De Leo бе една от основните причини калифорнийска банда да успее да пробие сиатълската доминация в този жанр. Още един интересен факт за звученето на “Perdida” е свързан с дръм секцията. Барабанистът Еric Kretz свири предимно на перкусии, което допълнително може да ви отговори на въпроса колко “тежък” е албума.
Както отбелязах в началото, освен заслужените похвали, негативни мнения в интернет форумите също не липсваха. Основната причина за тях е наличието на синтезатор в няколко от парчета. Въпреки това, “Perdida” e много приятен и мелодичен албум, който може да бъде изслушан на един дъх в някой дъждовен пролетен следобед.
