Ревюта
Група: Demons & Wizards
Албум: III
Автор: Стако
Февруари, 2020

Demons & Wizards е рожба на страстта към по-целенасочен тип хеви метъл, концептуализиран от Hansi Kürsch (Blind Guardian) и Jon Schaffer (Iced Earth). Би трябвало това първо изречение директно да води към заключението, че изданията им са всеизвестни, но вероятно след това се питате и „абе, как не съм чувал за това досега?“. Е, макар че вероятно си задавате този въпрос, никак не може да се твърди, че проектът е безуспешен. Даже напротив.

Само в рамките на два записа се предлага обоснован набор от епични хитове. Главната цел на проекта изглежда бе свързана с възпяването на сюжетни линии от любими литературни творби на музикантите, или респективно – принадлежащите към тях герои. Цялото това вдъхновение е трябвало да отиде някъде, а ние – меломаните-металяги, имаме цели два албума, които доказват успеха. И след пауза от цели 15 години, вдъхновението се завръща с лаконично озаглавеният “III”.

Интродукцията е умерена и играе ролята на въведение в абсолютния смисъл на думата. “III” започва с това да хване ръката на слушателя и увлекателно да го пренесе в друг свят. Атмосферата взима превес над творчеството и много рядко пуска юздите му. Групата винаги е била известна с това, че приоритизира наратива в творчеството си. Макар че историите са чужди, погледът е личен, което придава уникалност на проекта. В третото си издание, съставът прави пълен поклон пред наратива и оставя той да ръководи емоциите в звука. Не след дълго, траклистът започва да звучи бледо в сравнение с остатъка от дискографията. Музиката тук е по-бавна и завладяваща, отколкото тежка и галопираща. Но всеки акцент, дефиниращ стилистиката на проекта, е запазен и изразен тук. И макар агресията да липсва, представеният набор от парчета е изключително приятен за слушане. Това, което губят като паразитност, заменят с друг вид докачливост, трудна за дефиниране в обективен смисъл. Композициите не пропускат да направят и един дълбок поклон пред класическия хеви метъл, чийто дух снове из петолинията. А обработката, разбира се, е блестяща, със завидно добри хрумвания и вметки, които доказват професионализъм.

Истина е, че това не е типичният албум. Няма едно парче, което да може да се препоръча с етикет „хит-разбивач“. Дори може да се каже, че реален хит липсва. Но въпреки това, целият опит, който е излян в този труд, му придава чаровен и неустоим магнетизъм. Със сигурност “III” не може да замени епичният “Touched by the Crimson King”, но той не се и опитва.

След толкова години на сцена и толкова участия в различни по цел и привкус проекти, двамата творци се опитват да покажат нещо различно. Това предизвикателство за тях е родило музика в мащаби, далечни за стандартния релийз. В случая на Demons & Wizards, изразът „да се надскочиш“ придобива съвсем различен характер. Но все пак, изглежда това е и целта на проекта – да те отнесе някъде другаде, макар за кратко. А “III” се справя блестящо с тази задача.

« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Goatlord
Grumpy, сподели и твоето ревю, та да сравняваме. :D
от Grumpy
Днес в рубриката как да НЕ пишем ревю...
Сериозно ли никой не прочете този абзац поне още веднъж, за да види колко безумен и претенциозен е?

"Интродукцията е умерена и играе ролята на въведение в абсолютния смисъл на думата. “III” започва с това да хване ръката на слушателя и увлекателно да го пренесе в друг свят. Атмосферата взима превес над творчеството и много рядко пуска юздите му. Групата винаги е била известна с това, че приоритизира наратива в творчеството си. Макар че историите са чужди, погледът е личен, което придава уникалност на проекта. В третото си издание, съставът прави пълен поклон пред наратива и оставя той да ръководи емоциите в звука. Не след дълго, траклистът започва да звучи бледо в сравнение с остатъка от дискографията. Музиката тук е по-бавна и завладяваща, отколкото тежка и галопираща. Но всеки акцент, дефиниращ стилистиката на проекта, е запазен и изразен тук. И макар агресията да липсва, представеният набор от парчета е изключително приятен за слушане. Това, което губят като паразитност, заменят с друг вид докачливост, трудна за дефиниране в обективен смисъл. Композициите не пропускат да направят и един дълбок поклон пред класическия хеви метъл, чийто дух снове из петолинията. А обработката, разбира се, е блестяща, със завидно добри хрумвания и вметки, които доказват професионализъм."