Не съм очаквал, че някой ден ще напиша ревю за група, която многократно съм заклеймявал. Предполагам, че тези редове ще изненадат и вас. Bring Me The Horizon привлякоха вниманието ми още с предходния си албум, носещ безумно дългото заглавие “There Is a Hell, Believe Me I've Seen It. There Is a Heaven, Let's Keep It a Secret”. Тогава оставих сетивата си отворени за следващото, което ще направят британците. Ето че “нещото” вече е факт, носи името “Sempiternal” и определено ме изненада доста приятно. Още помня първия път, когато случайно чух “Go To Hell For Heaven’s Sake” в един столичен метъл бар - беше толкова различно от всичко, което слушам по принцип, но срамно много ми допадна. В крайна сметка Bring Me The Horizon успяха да създадат албум, който да грабва от начало до край. Опитайте се да потърсите оценки на “Sempiternal” и ще останете изненадани колко различни са те.

“Sempiternal” изпъква над останалите издания на бандата с това, че е изпълнен с доста чисти и прилично изпети вокали – нещо, което трудно може да се очаква от личност като Oli Sykes. Друг фактор, отличаващ записа, са страхотно балансираните ефекти и електроника, които не само се прокрадват на места, а са основна част от песните. Те придават доста интересен баланс и отварят една нова врата в стила на Bring Me The Horizon... какъвто и да е вече той.  

Веднага се появиха и сравнения с творчеството на Linkin Park, но нека бъдем честни, че това е жалко извинение. Нито Linkin Park са открили топлата вода, нито BMTH вървят по стъпките им. Четирите парчета, на които си заслужава да обърнете внимание, са точно тези, сдобили се с клипове: “Shadow Moses”, “Sleepwalking”, “Go to Hell, for Heaven's Sake”  и откриващата албума “Can You Feel My Heart”. Закономерно изниква въпросът “Какво се е променило в Bring Me The Horizon?” За мен отговорът е Jordan Fish, който заема позицията на клавирист, програминг и бек вокали в групата. Свежата музикантска кръв е превърнала състава в нещо наистина интересно. Втората половина на “Sempiternal” е доста по-бавна, но след “And the Snakes Start to Sing” и “Seen It All Before” ще получите солидна доза освежаване с “Anti-Vist” и “Cooked Young” преди да се потопите в седемминутната “Hospital for Souls”.

В заключение мога да ви посъветвам да се абстрахирате от любими стилове и групи и просто да слушате “Sempiternal”, защото в него наистина има какво да се открие.