Шестнадесет години след експерименталния “BE”, който промени траекторията на Pain of Salvation из основи, маестро Daniel Gildenlöw продължава да бяга от рамките на обичайния прогресив метъл и рок. По същия начин, по който “Scarsick” се заигра с модерни и алтернативни течения, “Road Salt” отдаде почит към музиката от 70-те години, а “In the Passing Light of Day” нарита черепите ни с едни от най-тежките рифове в историята на групата, новият им албум, “Panther”, се оказва поредният неочакван удар.
Звученето на шведите през 2020-а година сблъсква добре познатите елементи, превърнали се в запазена марка на групата (неравноделните ритми, стакато китарите и емоционалните вокали), с мрачен футуризъм, индъстриъл бийтове и машинни ефекти. Разбира се, новата “премяна” служи за разгръщането на концепцията на “Panther”, която обрисува антиутопично общество, в което “различните” биват отритнати, неразбрани и принудени да променят същността си, за да се впишат. Приликите с настоящия климат в света са доста тревожни, а темата очевидно е изключително лична за Gildenlöw, като баща на деца със синдром на Даун и аутизъм, но и като творец, който обича да поставя неудобни и релевантни въпроси с текстовете си.
От бруталните джент брейкдауни на предшественика “In the Passing Light of Day” няма и следа, а единственият наследен белег е суровият барабанен звук, изграден с помощта на барабаниста Leo Margarit и продуцента Daniel Bergstrand. Тежката атмосфера в звученето този път е постигната с помощта на шумни електроники и амбициозна продукция. Приятно впечатление прави и вниманието към детайлите, с което вече сме свикнали да свързваме Pain of Salvation. Аранжиментите на парчетата този път са толкова многопластови и наслоени с необичайни звуци, че обикновеният слушател ще продължи да открива нещо ново и след десетото завъртане на записа.
Трудно е да разчлениш на отделни парчета албум като “Panther”, в който песните се допълват и съвместно изграждат внушението, но е невъзможно да не споменем композиции като откриващата “Accelerator”, която изключително фокусирано и директно атакува централната тема на записа под звуците на насечени барабани и киберпънк синтове. В по-прибраната “Restless Boy” лековати трип-хоп забивки избухват в един от най-налудничавите припеви в историята на групата. Несъмнено необичаен избор за втори сингъл, но от Pain of Salvation може да се очаква всичко. Баладичната “Wait” носи носталгично чувство, а главният инструментален мотив преплита красиво пиано с акустична китара, които биват изместени от дисхармонични роботизирани звуци през втората половина. Заглавното парче несъмнено ще озадачи по-закоравелите метъл фенове поне толкова, колкото и “Disco Queen” от “Scarsick” преди години – инструментални пасажи в духа на ранните Linkin Park се допълват от трайбъл перкусии, познатото рапиране на Daniel и радиофоничен припев, който ще си припявате дни наред. Типично за шведската банда, кулминацията на албума е достигната в закриващото 13-минутно парче “Icon”, което разчувства с лирични мелодии, екзистенциален текст и сърцераздирателни вокали. В него са заложени и единствените две китарни сола в целия запис.
През 2011-а година заявих, че не бих се изненадал от “романтичен гор-грайнд албум с реге влияния” от страна на Pain of Salvation. Макар и бандата все още да не е прекрачила към такива крайности, десетият им труд покорява нови територии, което е завидно постижение, предвид повече от 20-годишния им опит на сцената. Обърнали отдавна гръб на очакванията, Daniel Gildenlöw и компания продължават да предизвикват ключовите идеи на прогресив жанра и да пренаписват правилата.
