Когато говорим за Draconian, въпросът не е (и никога не е бил) дали даден албум е годен за слушане, а колко точно дълбоко преживяване носи. Близо 15 години по-късно, заглавия като “Arcane Rain Fell” и “The Burning Halo” продължават да те оставят безмълвен, а новата кръв, пулсираща във вените на групата от “Sovran” (2015) насам, ни води до най-покъртителната музика за годината.

“Under a Godless Veil” е съзерцателно, интровертно, но и напълно логично продължение на високия стандарт на състав, непоклатим във втория си запис с Heike Langhans зад микрофона. Тук са и елементите, които поставят Draconian в отделна категория – плачещи китари и пропити с меланхолия мелодии съпровождат дрезгавия рев на Anders Jacobsson и призрачния глас на Heike. Като един от най-добрите съвременни текстописци и последовател на гностицизма, Anders гради концепция около падението на София, изгнанието на Демиург и създаването на материята с всичките ѝ недостатъци. Зад философските мотиви прозират морални въпроси, на които малцина ще имат смелостта да отговорят, дори и пред самите себе си.

Докато мистицизъм и готическа красота струят от “Sorrow of Sophia” и “Lustrous Heart”, дуум подложката в “The Sacrificial Flame” навява асоциации с големите Candlemass. “Sleepwalking” спира дъха с ефирната си атмосфера, а втората половина на записа е дори още по-впечатляваща. Там е “The Sethian”, която има за цел (успешно постигната) да смачка психиката на слушателя с дет припеви и вокален дуел, който по всяка логика трябва да закрие албума. Но мрачната “Claw Marks on the Throne”, ембиънта в “Night Visitor” и деветминутната “Ascend into Darkness” затварят опуса в идеалната тематична рамка.

В турбулентно време, в което истинските артисти се броят на пръсти, бандата приветства иновациите и постига своеобразен катарзис. “Under a Godless Veil” е умопомрачителен албум, готов да озвучи еднопосочното пътешествие към осъзнаването и, ако съдим по самите Draconian, дори към самоусъвършенстването.