Bring Me The Horizon са сред групите, претърпели контрастна метаморфоза в повече от един смисъл. Бандата започна с екстремен метъл, забъркан с емоционални тенденции, но успя да достигне степен на завидна артистичност. А жанровете изглежда са просто прегради, които британците са решени да преборят, при това с обосновка.
С “Amo” те постигнаха две неща. Успяха да разбунят духовете на заклетите металисти, твърдящи, че в метъла друго освен метъл не бива да има. Но задоволиха и значително количество меломани, убедени в обратното. А като бонус придобиха нови фенове, които нямат нуждата да ровят под повърхността. От тази гледна точка “Post Human: Survival Horror” е застрашен от това да изпадне в безтегловност. Същевременно обаче – решен да затвърди претенцията.
Още с интродукцията се дава причина на отдадените жанристи да замлъкнат – групата показва, че владее екстремната музика. Каква е разликата? Положени са усилия да се обясни защо не всяко парче звучи така. В случая целта напълно оправдава средствата – композициите целят да са влиятелни и следователно всяка от тях се води единствено от своите нужди. Това резултира в един от най-разнообразните и пъстри траклисти, които ще чуете за годината. Той от своя страна е окомплектован чрез великолепен мастеринг, общ наратив и константно ниво на прикачливи мелодии, дистанциращи го от идеята за дисонанс. Впечатляващо е и нивото на колаборации, при това с артисти от различен ранг и бекграунд. Възхитителен е и фактът, че всичко това е постигнато през 2020, годината на ограниченията. И докато сме на темата, това може би е най-актуалният албум, който можете да чуете. За щастие, Ollie Sykes е бил достатъчно мъдър да положи пластове в заключенията си. Един преразказ на карантината би бил скучен, но един труд за изводите вследствие от нея е чудесна идея за хорър разказ. Подбраните изразни средства са преки и искрени, но не се страхуват да подскажат за дълбочина на слушателите със склонност да я търсят.
Изводът е запис, който е повече от жанр, идея или звук. Той е изкуство. “Post Human: Survival Horror” е следствие на редките магически моменти, когато всички нужни компонентни са налице и доказват развитие. Албуми като този не са просто поредното издание – те са стъпка напред за цялата музикална индустрия.
От друга страна, не е лесно да се заяви такова твърдение. Още по-трудно е да се обоснове. Но тук целта е провокация. Имате ключа и знаете къде е вратата. Дефиницията зависи от вас. А докато я търсите, ще се насладите на девет феноменални трака, които знаят как да ви впечатлят, независимо дали ще откриете истината или не.
