
Много меломани са на мнението, че една група трябва непрекъснато да развива стила си и албумите, които издава, да бъдат коренно различни един от друг. Е, ако сте фенове на Faith No More, може би и вие мислите по този начин, но има такива банди, които в никакъв случай не трябва да променят начина си на свирене и композиране на музика. Eдна от тях определено е AC/DC.
За последните шест години след издаването на “Rock or Bust” феновете на DC трябваше да преглътнат доста горчилки: смъртта на Malcolm Young, влошаването на слуха на Brian Johnson и смяната му с вокалното недоразумение Axl Rose, проблемите със закона на барабаниста Phil Rudd... В крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре, и ето че през иначе ужасната в много аспекти 2020-а година легендарните австралийци оставиха поредното късче музикално съвършенство, което още дълги години ще грее сърцата на милионите им фенове.
Да правим музикален анализ на AC/DC e лудост. “Power Up” звучи като всеки един албум на състава от дебюта на Brian Johnson в “Back In Black” (1980) до ден днешен, но въпреки това няма как да кажем, че Angus Young и компания са изчерпани идейно. Като нещо ново в звученето им можем да отбележим неравноделния размер в песента “Through the Mists of Time” – похват, който нито един от иначе многото барабанисти на AC/DC не беше използвал в последните 47 години.
“Power Up” е и официалният дебют на китариста Stevie Young – племенник на Angus и Malcolm. През годините роденият в Австралия шотландец е взимал периодично участие в проектите на групата, като например щатското турне през 1988-ма и записите на “Rock or Bust” (2014), но за първи път името му е част от титулярния състав на бандата.
Всяко едно от парчетата в “Power Up” има огромния потенциал да стане хит, дори трите сингъла – “Shot in the Dark”, “Realize” и “Demon Fire” вече се утвърждават стабилно в челните позиции на световните класации. Истината е, че Angus Young просто знае тайната на успеха и макар тя да се крие в нещо наглед толкова просто като изсвирването на четири квартови или квинтови двулгаса в схематичен ред, гарнирани с характерния за DC седемдесетарски оувърдрайв, прост, но за сметка на това изключително стегнат бас, подплатен с прав ритъм от дръм секцията и неостаряващата дрезгава бленда на Брайън Джонсън – к‘во като?! Това е рок енд рол, а с издаването на “Power Up” AC/DC затвърдиха позицията си на кралете в този жанр.