Преди пет години геният на съвременния прогресив метъл достигна лимита на възможностите си - граница, която Arjen Lucassen си постави сам с мегаломанското чудовище “01011001”, символ на комплексност и завършеност от най-дребните детайли до заглавието. Нещата обаче никога не са прости, когато става дума за Arjen. За петте години “почивка”, той издаде три албума - солов запис, нови Guilt Machine и Star One. Но нека не се заблуждаваме – трудът на живота му отдавна носи марката Ayreon и нямаше съмнение, че рано или късно ще чуем отлаганото продължение.
То e озаглавено “The Theory of Everything” и се разграничава от всичко, което сме свикнали да слушаме от прогресив гуруто. Сюжетната линия го заварва здраво стъпил на земята и изследващ кръвната връзка между гениалността и безумието, без помен от любимите научнофантастични елементи. Идеята за образи, близки по емоционалност до тези в “The Human Equation”, е привидно проста, но начинът, по който Lucassen докосва най-мрачните кътчета в душите на героите си, за да им вдъхне болезнено хуманни черти, е присъщ повече на психолог с дългогодишна практика, отколкото на разказвач в рок опера.
За разлика от огромния мащаб на “01011001” и предшествениците му, тук вокалните спътници са едва седем – легендата John Wetton (Asia), Tommy Karevik (Kamelot), JB (Grand Magus), Cristina Scabbia (Lacuna Coil), Marko Hietala (Nightwish) и новоизгряващите звезди Michael Mills (Toehider) и Sara Squadrani (Ancient Bards). Работейки с изцяло свежа кръв, Arjen създава двоен албум, който звучи като записан през 70-те опус, изпратен ни чрез машина на времето. Помощник-инженери в конструирането й са инструменталисти от класическата прогресив четворка, съставена от Genesis, Yes, ELP и Asia. Експерименталният почерк и безпогрешният усет за мелодия не оставят място за съмнение - музиката определено е дело на Lucassen, а комбинацията от класически прог-рок, фолк мотиви и оркестрации ни потапят в калейдоскопичния свят на квантовата физика. Четирите части на опуса се разграждат до 42 фрагмента, преливащи един в друг с помощта на плавни електронно-струнни преходи. Хомогенният саунд изисква почти невъзможна хармония между музикантите, но Arjen залага на изпитания метод и решава проблема с хирургическа прецизност. Тласнати отвъд ръба на възможностите си, гостите достигат степен на динамика и изразност, чрез която музиката напуска естествената си форма, а звуците и внушенията на “The Theory of Everything” са навсякъде около нас, с почти физическа плътност и често плашещо действителни.
Сработвайки уменията си на брилянтен композитор с чудесно подбран екип от професионалисти, Arjen отново сбъдва мечтите на прогресив почитателите, издавайки най-силния албум в жанра за годината. Не е тайна, че холандският луд учен винаги успява там, където мнозина се провалят. Вероятността да е достигнал до космическо откровение, досущ като героите си, е все по-реална.
