Ревюта
Група: Soothsayer
Албум: Echoes of the Earth
Автор: Alice
Март, 2021

Историята на Soothsayer започва през 2013-а година в Ирландия. До момента петчленният състав има две EP-та, сингъл, сплит и един лайв албум зад гърба си. Едва през 2021-ва ирландците успяват да издадат първия си студиен и дългосвирещ албум, носещ името “Echoes of the Earth”. А тази година изглежда като повече от подходяща за запис с подобно заглавие.

След близо осем години, те вече са готови да оставят отпечатъка си върху атмосферичния дуум и слъдж метъл. Особеното в случая обаче е, че повечето дуум метъл банди като My Dying Bride например стандартно залагат най-вече на депресията, меланхолията и понякога прекалено драматичната скука. А при Soothsayer не откриваме и капка отегчение – на негово място има леденостудени тръпки, смразяващ ужас и първичен страх. И докато слушаш всичко това, изведнъж тайно ти се приисква да си пуснеш същия този безобиден и леко скучен дуум и просто да си поплачеш на спокойствие.

Интродукцията “Fringe” започва със сцена, напомняща на изоставения Чернобил, ехтящ от зловещия глас през мегафон и воя на сирена, а сценарият е изцяло вдъхновен от демонична история в стил Лъвкрафт. С “Outer Fringe” нещата стават дори още по-страшни. Гробовното настроение рязко се заменя от неочаквана агресия, ярост и все по-злокобно звучене. Песнопенията в (анти-)религиозен и може би по-скоро сатанински стил в средата на парчето имат голям потенциал да станат и повод за следващия ти кошмар. Тежките рифове, в комбинация с неистовите крясъци в “War of the Doves”, поставят стиловото определение на групата под все по-голямо съмнение. Тук вече осезаемо си личи вдъхновението, почерпено от дет и блек метъла, и по-конкретно от състави като Behemoth и Rotting Christ. Усеща се и разчувстваща тъга, но най-завладяващият елемент продължава да е ужасът.

“Cities of Smoke” е първото парче, което се доближава до дефиницията на дуум метъла. Водена от мелодичните китарни сола, цялостната музикална хармония става изцяло меланхолична, дори леко романтична. Не за дълго, разбира се. Бруталната сеч се завръща съвсем скоро след това и продължава в “Six of Nothing”, в която смразяващият мрак отново е в по-умерени граници.

Финалната “True North” е нещо като смесица от всички чути до момента мотиви. Ако и за момент е имало шанс да заспиш спокойно после – не, просто няма да се случи. Прокобният шепот в края на песента е последното доказателство, че в края на някои тунели не остава и късче светлина.

« Обратно
Коментари   Коментирай!