Ревюта
Група: Karpenter
Албум: Sleepless
Автор: Стако
Април, 2021

Концепцията за “вдъхновение” винаги е представлявала широк спектър от впечатления, емоции и цели. Напоследък сякаш стандартите се разширяват. Една интересна и биполярна стигма все повече изчезва и виждаме още и още състави да се вдъхновяват от вече установени творби от различен характер. Karpenter са сред тях.

Добрата новина е, че в много случаи това води до феноменални изпълнения и свежи гледни точки към нещо вече познато. А и така се дава шанс на почитателите на въпросните произведения да ги изживеят отново. Концепция като тази може ли обаче да издържи на въпроса “Струваше ли си да свирим с тая цел?”. Нека анализираме становището на Karpenter, съдържано в техния дебют.

Доколкото целта е определен тип тежест, истината е, че музиката им си прилича най-много с тази на Heavatar. Говорим в отношение звук, защото италианците тепърва има да трупат този опит. И от тук разбираме и защо композициите им са затворени в толкова тесен диапазон – динамиката и пъстротата на записа са практически несъществуващи. Въпреки това, всяка песен е сдържана сама по себе си, макар целият плейлист да се превръща в амалгама от метъл и траш пориви след 20-ата минута. Кандидат-трошачките имат добри идеи в себе си, но не и такива, които да са ви чужди или нови. Ядрото, с което групата иска да изпъкне обаче – както може би разбрахте от интродукцията – е фактът, че всяка творба е инспирирана от някакво хорър заглавие, било то от литературата или филмовата индустрия. Бандата заслужава адмирации за своето отношение – нито текстът, нито звукът лесно издават за кое заглавие иде реч. Лириката е действително обмислена и представя субективен поглед над познатата история, докато в музикално отношение всичко е преминало през призмата на избрания звук. А самото му качество е точно толкова добро, колкото си го представяте, предвид липсата на контраст и факта, че налице имаме дебют.

Обаче тук идва и един по-философски въпрос: хората, които харесват тези титани на медийните изкуства, послужили тук за муза, не ги ли асоциират вече с определен привкус, звук, усет? И ако да, то доколко за тях ще бъде ценен този им облик, където те звучат единствено както Karpenter си ги представят?

Доколкото горе поставеният въпрос търси по-обективен отговор, решението да дадете шанс на “Sleepless” не е такъв. Ако им се доверите, няма да бъдете разочаровани, а с правилните очаквания дори може да ви бъде приятно. А в случай, че търсите състав, който да се ангажира с това да ви очарова – съветвам ви да изчакате следващо издание.

« Обратно
Коментари   Коментирай!