Прогресив метълът в България не е изпаднал в забвение. За учудване на мнозина, той е по-жив от всякога и постоянно се развива, макар и трудно забележимо. Поредното доказателството за това, че у нас действително има хора, жадни за експерименти и черпещи вдъхновение от бездънната съкровищница на прогресива, е дебютът на Colobar – “Behind The Veil of Oblivion”, който в музикално отношение поставя много високо летвата за българската прог метъл сцена.
Colobar шокират със смелите идеи на мулти-инструменталиста Ангел Ангелов, осъществени с помощта на елементи от не един жанр в метъла, както и извън него – хеви, пауър, прогресив, фюжън, етно, джаз. В концепцията са вплетени множество контрастни настроения и неочаквани препратки, които правят всичко непредвидимо, донякъде дори объркващо. На първо слушане албумът е почти неразбираем и не оставя достатъчно ясна следа зад себе си, заради комплицираните си многопластови композици, замъгляващи всички представи. Атмосферата е подплатена от гласа на англичанина Carl Sentence, познат от Krokus и Persian Risk, който е може би единствената постоянна величина в албума и приема ролята на “противоотрова“ на трудносмилаемия и заплетен характер на музиката с класическите си хеви вокали, които свалят обратно на Земята реещото се в космоса от стилове възприятие на слушателя.
След отварящата песен, конкретното жанрово определение на записа става почти невъзможно. Във второто парче присъства изумяваща соло партия, изсвирена сякаш по българска фолклорна традиция, караща слушателя да забрави, че слуша музика, поставена в рамките на метъл музиката. За сметка на това обаче не липсва и чувствена балада, емоционално подсилена с класически хеви сола. Преобладаващи в дебюта на Colobar определено са наситените с прогресив и хеви метъл елементи, лесно разпознаващи се още в първата песен – “Change of Ages“, но фокусът постоянно се мести от тях и се губи между всички останали жанрове, от които албумът е изграден.
В “Behind The Veil of Oblivion” се преплитат най-различни мотиви, настроения и стилове, оформящи го в нещо, сравнимо с електрическо поле от витаещи свободни електрони, сами по себе си важни и независими, но неспособни да се слеят в едно хомогенно цяло.
