Ревюта
Група: Powerwolf
Албум: Call of the Wild
Автор: Стако
Юли, 2021

Пауър метълът е сред най-обичаните жанрове в тежката музика, именно защото за почти всеки почитател има любим състав или хит, с който цялата мания е започнала. И не е нужно дълго да се питаме защо – тежестта, скоростта и напевността правят непобедима партия, на която всеки може да разчита.
    
Powerwolf са от своя страна важен, модерен представител на жанра. Още с първото си издание те показаха талант, а от там нататък, метафоричният таван единствено се е отдалечавал от покореното. Хитовете валяха като дъжд и неведнъж фенове и критици са се чудили как групата поддържа този успех. След няколко от най-силните си творби, по време на пандемия, глутницата ни носи “Call of the Wild”, който без значение от съдържанието си, ще бъде прецедент.

Вълците откриват тематично и оркестрално, което показва, че тук има какво да чуем отвъд познатото и типичното. Това е напълно логичната следваща стъпка в развитието им, предвид богатите на мелодика песни, които ги затвърдиха като гиганти. Обаче, въпреки това, новите композиции разчитат и на някой от най-слабите елементи от началните им издания. Например, нелогичните за английския език и структурата му повтаряния на единични думи или фрази. Хубавото е, че се спазва обещаното от интродукцията и албумът се доказва като най-богатия им на клавирен аранжимент и оркестрален размах до момента. Неминуемо такъв избор би изисквал и добра пост-продукция, а тази в траклиста е, с една дума, жестока. Зверският микс, който величае високите тонове и уплътнява мъдро, просто не спира да радва ухото. Особено внимание е отделено и на солата, които са сред най-открояващите се в дискографията на бандата. Цялата тази идеология придава нотка тържественост, която стои безконфликтно до установеното. Рамо до рамо с това обаче, тук откриваме и най-ниското съдържание на хитове – такива, каквито сме свикнали да ги очакваме – до момента. Няма нито трак, който да може да се равнява с прихватливостта от предишният им релийз, но тук не говорим само за фактология, но и за идеология в подхода към записа.

“Call of the Wild” разчита на грандиозни, но праволинейни композиции, които няма как да се етикират с “лоши”, но същевременно не достигат предишния магнитуд в очаквания смисъл. Тази парадигма е важна по няколко параграфа, които кумулативно образуват твърдението.

Както всичко в живота, изводът и тук е прост – съставът е избрал да не се страхува да поеме риск. Това не компрометира стила им и подобрява значително звука. След като тук затвърдиха, че умеят това, неминуемо следващото издание ще призове кървава луна, под която вълчият вой на всички глутници по света ще възпява Powerwolf.

« Обратно
Коментари   Коментирай!