Вероятно ще се намери някой, който да изрази недоволство от това, което ще прочете сега, но все пак – Maurizio Iacono трябва да преразгледа приоритетите си и да започне да обръща повече внимание на Ex Deo, дори и ако трябва да е за сметка на Kataklysm. Да бъдем честни, Kataklysm е една от най-влиятелните дет метъл групи изобщо, но в днешно време Ex Deo е по-интересният проект. Откакто съществуването на групата беше възстановено, Iacono и останалите сенатори са във вихъра си. “The Immortal Wars” (2017) успя да уцели точната доза тежест, мелодия и скорост, за да сгази всичко пред себе си като класически римски легион. Четири години по-късно Ex Deo се завръщат, за да повторят същия успех.

“The Thirteen Years of Nero” надгражда постигнатото до момента. Композирането на музика в умерено (че дори и бавно) темпо, с което Maurizio се занимава в последните години, може и да се посреща с известна доза скептицизъм, що се отнася до Kataklysm, но в Ex Deo е повече от добре дошло. Оркестрирането на точно такъв тип композиции изгражда неповторимото звучене на групата.

Както обикновено, албумът разказва история. Хубавото при Ex Deo е, че те не ни спестяват никакви подробности. При тях няма идеализиране и прекомерно възхваляване на Римската империя, а даже напротив – разказите са достатъчно обективни, мрачни, а когато е необходимо, и вулгарни. Обличането им в художествена форма дава възможност събитията да се погледнат от различен ъгъл и да се създаде емоционалност на изказа. Ex Deo не просто излагат исторически факти, както го правят колегите им от Sabaton, а творят по своя визия. Много често Maurizio разказва от първо лице и е интересно да го слушаш как стъпва в обувките на съществували в историята личности като Клавдий, Нерон и Сенека.

Тежките рифове и бластбийтовете изобилстват, но най-впечатляващата част от записа са оркестрациите, които издигат музиката на съвсем друго ниво. Музикантите не са вчерашни – знаем на какво са способни и въпреки че мазният риф на “The Fall of Claudius” няма как да не ти докара физиономия на погнусено задоволство, ще забележиш и някои приятни включвания на клавишни, струнни и духови секции. Последните преобладават. Впечатляващ е сингълът “Imperator”, който залага на жесток груув ритъм и минималистичен старт-стоп основен риф.

Hear me now
I never wanted to be king
See me now
The reckoning for years to come

Maurizio изпълнява тази част с такава изразителност, че няма как да не ти влезе под кожата. За това помага и невероятната фонова оркестрация. На още няколко места ще чуеш подобен тип вокали. Пример за това е двустишието “Can you hear the war cries / Can you hear the spirit rise” в “Boudicca (Queen of the Iceni)”, където обаче първо ще те разбият брилянтно изпълнените вокали на Brittney Slayes (Unleash the Archers) в припева. Безспорно “Boudicca” е най-мелодичното парче в албума и вероятно един от най-добрите сингли, излезли от дискографията на Ex Deo.

“The Fiddle & The Fire” и закриващата “The Revolt of Galba” впечатляват със своята мелодична експлозивност, а “The Head of the Snake”, “Britannia 9th at Comuldonum”, “Son of Deified” и “What Artist Dies in Me…” залагат на тежки рифове и брутален ритъм, които показват по-агресивната и сурова страна на римския легион.

“The Thirteen Years of Nero” е съвсем възможно да се окаже най-силният албум на Ex Deo до момента, като със сигурност изданието е с класи над иначе много добрия “The Immortal Wars”. Канадците са във върхова форма и само можем да се надяваме тази стихия да не угасне скоро.