Откакто тежката музика премина в модерната си фаза, артосферата ѝ започна все повече да се изпъстря. Жанровете ѝ са вече толкова много, че не е учудващо да срещнем “театрален метълкор”. Контекстът бяга, докато не чуеш музиката, но, за щастие, Ice Nine Kills са тук за демонстрация.
Американците подхождат към музиката си с размах, който безсрамно граничи с най-хвалените бродуейски продукции. Още ранните им издания показаха, че искат да избягат от обичайното, затова започнаха да трупат опит. После доказателството изгря в обложката на “The Silver Scream”. И последва страшният въпрос: “Как надскачаш себе си, когато всеки твърди, че си издал най-доброто досега?” Ами лесно – репликираш успеха с продължение чрез “The Silver Scream Part 2: Welcome to Horrorwood”.
Интродукцията смело напомня на аудио театър – въвежда слушателят в определен наратив и представлението започва (макар че тук е по-скоро серия от хорър етюди). Музиката е богата, дори почти граничеща с претруфена, но умело навигира ръба на тая пропаст. Отличително е, че симфоничната орнаментика е по-обрана. Докато изборът придава меланхоличен, ретро-метълкор звук на някои парчета, други просто си просят оркестралната намеса. Самата композиция – подобно на убиец, скрит в килера – до последно сякаш я е очаквала, но жертвата явно е избягала. Това, разбира се, не значи, че този труд е беден откъм продукционни украшения и експериментални хрумки. Толкова са много, че от тях може да се гребе с шепи като от хелоуинска тиква, пълна с лакомства. Някои тракове обаче се осмеляват да прекрачат границата. Сякаш обладани от темата си, самата им структура спира песента от това да бъде докачливия хит, който може да бъде. Макар че абсурдността на някои от идеите пасва перфектно, предвид епохата, от която бандата е черпила вдъхновение. Но това е субективно; някои обичат хоръри с безумни количества кръв, а други – семпли, зловещи истории. Независимо кое ви допада повече, някои от мелачките тук ще предизвикат очакванията ви. Към която и група да спадате, не може да се отрече, че цялото това нещо придава чувство за завършен вид на изданието. Работата на Spencer Charnas трябва да бъде упомената, защото той продължава да впечатлява с емоцията и диапазона на гласа си. Обработката на музиката също му помага да изпъкне и може да бъде отбелязана като стабилна, с някои изключения. Те касаят високите честоти и подчертават един проблем, който е така присъщ на ранния метълкор, че на моменти чак ще се зачудите дали не е предвидено да е там. Независимо от всичко това, траклистът продължава да набира скорост с креативни брейкдауни, вдъхновени рифовки и мелодични припеви, които подсилват темата.
Датата на издаване нямаше как да е по-удачна, предвид сезона. Ако сте от хората, които нямат време за бленувания филмов маратон на ужасите, но искате да го изпитате, Ice Nine Kills са тук да ви изкарат от безизходицата с поредна серия висококачествени музикални преразкази и един алт-наратив за схватливите.
Както често се случва и в култовите хорър поредици, понякога втората част просто е различна. Но с времето хората започнаха да величаят именно това различие. Подобен феномен откриваме и в “Welcome to Horrorwood”, но със съществената разлика, че това е от добрите продължения.
