Унгария е страна с традиции в блек метъла и безспорен принос в развитието на стила. Макар и сцената ѝ да не е голяма и комерсиална както в някои други държави, започнеш ли да навлизаш малко по-дълбоко в екстремната музика, няма как да не се сблъскаш с група от там. И като говорим за традиции – запознай се с Bornholm (ако не си ги чувал досега, разбира се) – банда с над 20-годишна история и вече пет на брой безкомпромисни дългосвирещи издания в дискографията си. “Apotheosis” е името на актуалния им запис, а с него музикантите за пореден път се впускат в неблагодарната борба за разширяване на възприетите от дълбокия ъндърграунд граници.

Всичките албуми на Bornholm са впечатляващи и това твърдение не е породено от някаква заблудена фенщина. Всъщност тази група е перфектен пример, ако искаш да видиш как един колектив от музиканти е способен да се развива творчески във времето, без да прави резки скокове, вследствие на които да изпитва и неизбежните тежки падения. При Bornholm всеки албум надгражда по някакъв начин предшественика си – дали ще е по-мелодичен или пък по-тежък; дали ще е по-симфоничен или пък по-китарно ориентиран – каквото и да е, винаги актуалният запис ще превъзхожда предишното издание в нещо. За тези пет албума музикантите са успели да изградят известна доза закономерност и последователност, която обаче по никакъв начин не обезсилва музиката – не я прави скучна или негативно предвидима. Разбира се, при този модел липсва елементът на невероятната изненада, била тя в положителна или отрицателна насока, но за тези неща като цяло си има други, по-авангардни проявления на метъла. Bornholm разчитат на премерени рискове и постоянство.

“Apotheosis” е първият албум на унгарците, излизащ под издателския флаг на Napalm Records и, видно от горния абзац, опасенията, които често обземат феновете, когато любимата им група подпише с голям лейбъл, в случая са неоснователни. Петият запис на триото звучи точно така, както техните слушатели биха искали и очаквали. Като цяло песните звучат по-обрано и подредено за разлика от тези в “Primaeval Pantheons” (2016), който беше по-пространствен. “Apotheosis” носи същата доза мелодичност като предшественика си, но този път залага повече на клавирния фон, който безспорно обогатява атмосферата. И като говорим за клавири – тяхната роля в случая е изпълнена перфектно – да бъдат фон и нищо повече. Присъствието им е очевидно, но ненатрапващо се. Включването им в композициите е толкова интелигентно поднесено, че често дори ще забравиш за съществуването им заради китарните рифове или ударните бластбийтове, които те допълват.

“Apotheosis” е поредният успешен ход на Bornholm. Албумът извежда бандата като една от водещите метъл сили на Унгария. Само можем да се надяваме, че няма да ни се налага да чакаме още пет години до следващата порция нова музика.