1914 се появиха точно сто години след началото на събитието, дало името и концепцията им. За по-малко от десетилетие украинците успяха да пробият на европейската сцена и да впечатлят феновете толкова много, че някои дори ги нарекоха новите Bolt Thrower, колкото и високопарно да звучи. Разбира се, най-хубавото в 1914 е, че те не копират нито Bolt Thrower, нито когото и да било. Музикантите изобщо не си правят труда да се вписват в определени стилове и точно това прави трите им издадени до момента албума, плюс едното EP, плюс сплит изданието с Minenwerfer (това трябва да го чуеш задължително!) интересни, свежи и разнообразни.
Здравословната доза исторически хумор налага да си зададем въпроса трябваше ли изобщо “Where Fear and Weapons Meet” да се появи на бял свят. В крайна сметка Първата световна война се разиграва между 1914-а и 1918-а година. Вторият албум на 1914, “The Blind Leading the Blind”, излиза през 2018-а – отново сто години, този път след края на войната. След това готино съвпадение на годините петорката от Украйна можеше спокойно да развее бялото знаме и да се насочи към нови музикални начинания. Обаче тогава пък със сигурност всички щяхме тайничко да се надяваме Първата световна война да е била продължила по-дълго, което би докарало голяма част от нас до морална криза, защото кой нормален човек би искал подобно нещо?
1914 започват двайсетте години на XXI век все така здраво стъпили на земята. “Where Fear and Weapons Meet” е албум, който до момента не знаехме, че трябва да съществува. Е, оказа се не само, че трябва, но и че винаги сме го искали. Третият дългосвирещ запис на украинците е хаотичен и мълниеносен в най-добрия възможен смисъл. Музиката в него директно ще те накара да се чувстваш като поредния редови войник в окопите и ще те засипе с купища емоции, някои от които ще са стабилно противоречиви. Да вземем пример със самото начало – след интродукцията, представляваща сръбска войнишка песен, ни връхлита симфоничната мелодет лавина със забавното заглавие “FN .380 ACP#19074”. Тя ни кара да обуем обувките на 18-годишния Гаврило Принцип и да разберем от първо лице мотивите му да прати куршумите от револвера си директно към австро-унгарския ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му графиня София Хотек.
“Vimy Ridge” обаче бързо зарязва мелодията и симфониите от предната песен и се впуска в директна дет метъл атака. “Pillars of Fire” пък залага на бластбийтове, китарна стена от звук и злокобна духова секция… а, и брутален ултразвук по едно време, който е в състояние тотално да ти разбие слуха и психиката – сякаш точно до теб е паднала бомба. Но няма как, това е войната.
И тук гениалният музикантски ум сякаш усеща, че агресията започва да ни идва в повече, затова положението оксиморонно се успокоява (за какво спокойствие можем да говорим при 1914?). “Don’t Tread on Me” носи със себе си мелодичен блек риф, но в основата си е среднотемпов класически дет метъл, който би трябвало да се хареса на всеки фен на сцената от 90-те. Така удряме и средата на албума. Започва “Coward” – акустична песен, изпълнена от украинския кънтри/фолк музикант Sasha Boole. Следват дуумърските “… and a Cross Now Marks His Place” и “Corps D'autos-Canons-Mitrailleuses (a.c.m)”, които почти неузнаваемо преобразяват атмосферата от първата половина на изданието. А за да е мрачната картина пълна, гост-вокалист в първата песен е самият Nick Holmes от Paradise Lost. “Corps D'autos-Canons-Mitrailleuses (a.c.m)” отново започва плавната градация, а кулминацията настъпва бързо с десетминутната блек-дуум епика “The Green Fields of France”. Ако съвсем случайно някога те е изгаряло любопитството да разбереш как звучи блек метъл с гайди, днес е щастливият ти ден.
“Where Fear and Weapons Meet” е перфектно измислен и изсвирен албум без пълнежи и без компромиси. Не очаквай в следващите две години да чуеш по-добро музикално оформление на Първата световна война, освен ако самите 1914 не решат да ни изненадат с нещо ново или Minenwerfer не се задействат – но те са от съюзниците, така че не се броят. Не е случайно, че тези музиканти успяха да се реализират така добре за толкова малко време. Талантът им е безспорен. Първата световна война може да е приключила преди малко повече от век, но двайсетте години на XXI век се очертава да са годините на 1914.
