
Религиозният пост-хардкор е сред онези жанрове, които се различават рязко от група до група. Къде засичаме линии с метълкор, къде с модерен метъл и къде с въпроса “Ама тия християнски метъл ли са?”, ясно е, че представителите са пъстри, а жанрът – забравим именно поради същата причина.
След осезаемата разлика в “Eclipse” от 2019-а, беше ясно, че нещата за Wolves at the Gate не са съвсем същите. Дали поради свежата кръв в групата, или заради гореспоменатия порочен кръг на непостоянството, съставът навлезе в нова фаза. И нищо не го доказва по-добре от тазгодишния “Eulogies”, който има малко метълкор, малко модерен метъл, доста поп мелодика и много вдъхновение.
Откриваме със зверски низ парчета, които сме свикнали да не очакваме подред в модерни траклисти. Слушателят е облян в брилянтни, динамични рифовки, а барабаните танцуват по нотите. Уверени куплети се редуват с безумно докачливи припеви, а октавираните чисти вокали обещават силно концертно присъствие, докато тежките вокали пробуждат усещането за война. Има и силно присъствие на рифовки, вдъхновени от класическия метълкор, които чуваме в нов вид. Модерните вмешателства тук са основно в мелодичната част, а ритмиката е най-силната в дискографията на бандата до момента. Будните, описателни текстове загатват идеи с поетичен похват, а извода оставят на слушателя; ама е трудно да го търсим, докато се редуват такива мелачки. Материята на изданието остава мрачна, но усещането е по-пъстро, поради умело подбраните мажорни тонове, което е и основната разлика с предшественика му. Вокалната работа на Steve Cobucci остава силна, вече в абсолютна поп стилистика, която се вписва безконфликтно в звученето на състава. В албума има свежо усещане за напевност, а чистият микс и кристалният мастеринг заковават слушателя до край. С една забележка – продукционния екип си е имал любими похвати, и внимателните слушатели ще ги забележат. Композициите умело редуват мелодия и ритъм като основа, което показва, че тежестта все още е приоритет, а от целия набор парчета единствено заглавният трак се усеща леко насилен. Задължителната емоционална и твърде религиозна балада пречупва плейлиста безцелно, но не нанася твърде тежки поражения на общото впечатление. Финалът е по-скоро наративно заключение на идеята, отколкото силен музикален завършек, но показва и експериментации в други посоки.
Концепцията за жанр остава все по-архаична, и в “Eulogies” оставаме със заключение за качество на музиката. От една страна, това е чудесно, защото се премахват негативни очаквания, като например мрънливите вокали, с които често асоциираме пост-хардкора. От друга страна, множество фенове на модерния метъл и метълкора може би дори не биха посегнали към този труд, без да присъстват нужните етикети.
Вълците преминават в нова фаза на креативност, и тук те разгръщат криле. В самото издание чуваме красиви обещания, много идеи, силно вдъхновение и страст. Независимо от жанр и тематика, “Eulogies” представя един от най-силните траклисти за годината досега и заслужава вашето внимание. Пък докачливите припеви ще си свършат работата сами от там нататък.